Определение № 3683 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2397/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 вр. чл.154а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Й. Й., чрез процесуален представител адв. Т. Цонев, против определение №14350 от 22.12.2025г., постановено по адм. дело №1515/2025г. по описа на Административен съд - Варна, с което на осн. чл.154а, ал.1, т.8 АПК е спряно производството по делото до произнасяне на СЕС по дело С -676/2025г. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, като не са налице предпоставките за спиране, визирани в чл.154а, ал.1, т.8 АПК. Моли за неговата отмяна и връщане делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Подробни съображения излага в частната жалба. Претендира разноски за държавна такса. Ответникът в настоящото производство – "Кредирект" ЕООД, чрез процесуален представител юрк. Вълканов в писмен отговор оспорва частната жалба, и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи и възражения на ответника, приема за установена следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество и предвид извършената служебна проверка на осн. чл.218, ал.2 АПК е основателна. С обжалваното определение на осн. чл.154а, ал.1, т.8 АПК, АС - Варна е спрял производството по делото до произнасяне на СЕС по дело №С-676/2025г. по отправеното преюдициално запитване с определение №11385 от 21.10.2025г.- по административно дело №1643 от 2025г. по описа на Административен съд-Варна. Производството пред първостепенния съд е инициирано по жалба на А. Й. Й., против изричен отказ от 23.06.2025г. на "Кредирект" ЕООД за предоставянето на копия от всички документи, в които се съдържат личните й данни във връзка с упражнено право на достъп по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента), но не само договор за кредит, договор за цесия и др. За да спре производството по делото АС - Варна приема, че въпросите, поставени от АС - Варна по отправеното преюдициално запитване, по което е образувано и висящо дело С - 676/25 са пряко относими към спора пред него и имат значение за изхода на спора. Определението е неправилно. По делото не е спорно, че към датата на постановяване на обжалваното определение пред Съда на Европейския съюз е висящо дело №С - 676/25, образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд - Варна, с определение №11385/21.10.2025г. по адм. дело №1643/2025г. по описа на същия съд. Решението по дело №С-676/25 ще е задължително за всички национални съдилища в Европейския съюз, но при преглед на формулираните въпроси от запитващия съд - АС-Варна, не се установява същите да са от значение за конкретния правен спор пред АС-Варна, т.е. изхода от цитираното по-горе дело на СЕС не обуславя изхода на спора по дело №1515/2025г. на АС - Варна. Отправените въпроси от АС - Варна касаят случаи на ограничена обработка на данни – когато конкретната цел, за която са събрани лични данни на определен субект – сключване и действие на договор за кредит, вече не е налице и данните продължават да се обработват за други нормативно предвидени задължения на администратора на лични данни, докато в конкретния случай няма спор между страните, че се касае за обработка на личните данни на жалбодателката в пълен обем - както за изпълнение на нормативно въведени задължения на администратора на лични данни, така и преди всичко по повод и за целта на сключен между страните в производството договор. При тези данни по делото, изводът на съда за наличие на предпоставките по чл. 154а, ал.1 т. 8 АПК е необоснован и незаконосъобразен. Поставените от АС-Варна въпроси по преюдициалното запитване с оглед контекста и спецификата на казуса пред АС-Варна касае хипотеза на достъп и преносимост на лични данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за специфични цели- за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, във вр. със задължението на администратора на лични данни да предостави освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, но при определено условие, касаещо сключването на този договор. Налага се извод, че поставените от АС-Варна въпроси касаят конкретен случай на ограничена обработка на данни, от вида съхранение, за каквито не са налице данни по спряното производство пред АС - Варна, поради което висящото пред Съда на Европейския съюз дело №С-676/25, не може да бъде определено като обуславящо за разрешаване на спора по а.д. №1515/2025г. на АС - Варна. Предвид изложеното настоящият състав приема, че първостепенния съд неправилно е спрял на основание чл.154а, т.8 АПК съдебното производство до приключване на дело С-676/2025 на СЕС. Липсва хипотеза на преюдициалност между инициирано от АС-Варна дело, висящо пред СЕС и адм. дело №1515/2025г. по описа на Административен съд - Варна, обуславяща приложението на чл. 154а ал. 1, т. 8 АПК. Обжалваното определение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По претенцията на частната жалбоподателка за присъждане на разноски за държавна такса за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд на основание чл.226, ал.3 във вр. с чл.236 АПК. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение