Определение № 43 от 24.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5022/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. С. И. срещу определение № 441 от 29.09.2016 г. по ч.гр.д. № 3314/2016 г. на ВКС, ІV г.о. С него е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Ц. С. И. частна касационна жалба срещу определение № 808 от 23.11.2015 г. по в.ч.гр.д. № 570/2015 г. на Апелативен съд-Варна, с което е постановено разпореждане № 8661 от 12.08.2015 г. по в.гр.д. № 610/2015 г. на Окръжен съд-Варна за връщане на подадената от Ц. И. касационна жалба срещу въззивното решение № 619 от 31.03.2015 г., постановено по същото дело. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу определение, постановено от апелативен съд, което е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС по аргумент от чл. 274, ал.2 ГПК в редакция след изменението в ДВ, бр. 50/2015 г. Така постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК след изменението в ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., когато определенията по ал.1 са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. В разпоредбата на чл. 274, ал.2 ГПК не е предвидена възможност за последващо обжалване пред ВКС на определението, с което апелативният съд се произнася по частната жалба. Тази правна уредба налага извод, че определението, с което апелативният съд се произнася по валидността, допустимостта и законосъобразността на постановено от долната инстанция определение или разпореждане от категорията на визираните чл. 274, ал.1, т.1 и 2 ГПК, е окончателно и с постановяването му редът за инстанционен контрол е изчерпан. В случая с разпореждане от 12.08.2015 г. по в.гр.д. № 610/2015 г. на Варненския окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, е разпоредено връщането на подадената от Ц. С. И. касационна жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 619 от 31.03.2015 г. поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности на жалбата. Това разпореждане е обжалвано пред Варненския апелативен съд, който се е произнесъл по същество на спора, като го е потвърдил. Предвид изложеното по- горе, постановеното от апелативния съд определение е окончателно, не подлежи на обжалване пред ВКС, поради което правилно съставът на ВКС е приел, че подадената срещу това определение частна касационна жалба е процесуално недопустима и е оставил същата без разглеждане. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът