Определение № 8443 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7332/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от ЕТ „Минкин – А. Минкин“, ЕИК 020246714, чрез адвокат Ч. Държиков, срещу разпореждане № 28932 от 17.07.2026 г., постановено по адм. дело № 8689/2026 г., по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят поддържа, че разпореждането е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Изразява искане разпореждането да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт, с който при условията на чл. 250 АПК да се нареди на Столична община да преустанови фактическите действия, тъй като същите не се извършват в изпълнение на административен акт или на закона. Ответникът-кмет на Столична община, в писмен отговор, чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Василева поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Цитираната разпоредба е средство за защита срещу фактически действия на административен орган или длъжностно лице, извършвани извън определените по закон правомощия на органа или на длъжностното лице, които не са преустановени към момента на сезиране и произнасяне от съда. В случая всички описани от частния жалбоподател действия на служители на общинската администрация и на дружеството - изпълнител по демонтаж и изнасяне на шест броя метални конструкции тип „чадър“ са предприети в изпълнение на влязла в сила заповед № САГ23-РА-18-32/23.06.2023г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 57а, ал. 1, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ е наредено премахване на посочените преместваеми обекти. Следователно всички действия се основават на влязъл в сила административен акт, поради което предпоставките на чл. 250, ал. 1 АПК за прекратяването им не са изпълнени. Правилни са изводите на Административен съд София-град, че с демонтирането на шестте метални конструкции не е отпаднало правното основание за поддържане на поставените ограждения. Действията по принудителното изпълнение на Заповед № САГ23-РА-18-32/23.06.2023 г. не са приключили, тъй като не е съставен и предвиденият в чл. 82, ал. 12 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община протокол. Липсата му е от съществено значение в случая, тъй като изпълнението на заповедта по чл. 57а ЗУТ не се изчерпва единствено с премахването на основните конструктивни елементи, а обхваща и всички необходими действия по окончателното освобождаване и обезопасяване на терена, както и извършването на необходимите проверки за приключване на изпълнението. До окончателното приключване на тези дейности поставените ограждащи съоръжения изпълняват предназначението си да ограничат достъпа на трети лица до зоната на извършваните работи и да гарантират безопасното им осъществяване. Следователно тези действия също се основават на цитирания по-горе административен акт и не подлежат на прекратяване по реда на чл. 250, ал. 1 АПК. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното разпореждане. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за настоящото производство, следва да бъдат присъдени направените от ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 102 евро, определен от съда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,