Определение № 1694 от 19.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 7086/27.03.2023 година, подадена от Н. И. В., срещу определение № 735/16.03.2023 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 11-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 609/2023 година. С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е оставил без разглеждане подадената от Н. И. В. срещу определение № 260/11.01.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-25 състав, постановено по гр. д. № 8673/2020 година, с което е оставено без уважение искането на В. за освобождаване на внесената от него парична гаранция в размер на 10 000.00 лева за обезпечаването на предявения срещу „М. Кредит Груп“ ООД [населено място] иск, допуснато с определение от 21.08.2020 година, внесена с платежно нареждане от 27.08.2020 година, поради наложен със запорно съобщение изх. № 4159/02.08.2022 година на Г. Н.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан с рег. № 923 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители по изпълнително дело № 20209230400357 запор, частна жалба с вх. № 262 117/19.01.2023 година. В частната жалба си жалба Н. И. В. излага доводи, че определението на Софийския апелативен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което искането за връщане на гаранцията да бъде уважено. Н. И. В. е бил уведомен за обжалваното разпореждане на 23.03.2023 година, а подадената от него частна жалба е вх. № 7086/27.03.2023 година. Поради това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че предмет на обжалване пред него било определение, с което било отказано да се уважи искане по чл. 403, ал. 2 от ГПК да се освободи гаранция, внесена във връзка с допуснато обезпечение на предявен иск, след прекратяването на исковото производство с определение от 22.06.2022 година на основание чл. 232 от ГПК. По въпроса дали подобно определение е обжалваемо било постановено задължителното за съдилищата ТР № 6/23.10.2015 година, по тълк. д. № 6/2014 година на ОСГТК на ВКС, с т. 3 от което била изрично приета необжалваемост на тези определения. В мотивите към т. 3 било разяснено: „При надлежно сезиране с молба за освобождаване на гаранцията, компетентният съд се произнася с определение или разпореждане, с което уважава или оставя без уважение същата. Актът, с който съдът се произнася, не подлежи на обжалване, доколкото същият не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК: не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване. С това определение или разпореждане не се решава спор по същество и не се слага край на делото, поради което и молителят може да поиска неговото изменение от съда, който го е постановил вследствие на грешка, пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, което следва от разпоредбата на чл. 253 от ГПК“. Извън хипотезата на чл. 253 от ГПК молителят разполагал и възможността да сезира първоинстанционния съд с ново искане по чл. 403, ал. 2 от ГПК. Затова обжалваното първоинстанционно определение било необжалваемо в тази му част, поради което и частната жалба била недопустима, поради което трябвало да се остави без разглеждане. Обжалваното въззивно определение на Софийския апелативен съд е правилно и трябва да бъде потвърдено, тъй като при постановяването му съдът се е съобразил със задължителните указания по т. 3 от ТР № 6/23.10.2015 година, постановено по тълк. д. № 6/2014 година на ОСГТК на ВКС. Тези указания са задължителни за съдилищата и трябва да бъдат съобразявани от тях, независимо от това дали ги считат за правилни или не. Поради това е без значение твърдението на Н. И. В., че тези указания противоречат на основните начала на процесуалното право, регламентирани в ГПК. Според изложеното в частната жалба при определяне на обхвата на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК следвало да се отчита значимостта на въпроса разрешен в самостоятелно производство по чл. 403 от ГПК, включително значимостта на ефекта на приключващия го акт и доколко невъзможността за обжалване би осуетила следващите стъпки за защита на съответното право. Също така следвало да се отчита и невъзможността да се получи защита и съдействие по друг ред извън съответното производство. Касае се до доводи за неправилност на възприетото в т. 3 от ТР № 6/23.10.2015 година, постановено по тълк. д. № 6/2014 година на ОСГТК на ВКС разрешение, което обаче не може да бъде ревизирано в настоящето производство. Освен посоченото са неоснователни твърденията на Н. И. В., че т. 3 от ТР № 6/23.10.2015 година, постановено по тълк. д. № 6/2014 година на ОСГТК на ВКС противоречи на ТР № 1/21.07.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2010 година на ОСГТК на ВКС и на ТР № 2/23.06.2022 година, постановено по тълк. д. № 2/2018 година на ОСГТК на ВКС, тъй като последните две разглеждат въпроса за касационно обжалване на посочените в тях определения, които различен предмет от обжалваното пред Софийския апелативен съд определение. С оглед на изложеното подадената от Н. И. В., срещу определение № 735/16.03.2023 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 11-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 609/2023 година, частна жалба с вх. № 7086/27.03.2023 година е неоснователна, предвид което определението трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение