Решение № 490 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6305/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба подадена от д-р А. Х. и д-р Н. А. Н., действащи чрез процесуален представител адв. Ц. Д., против Решение № 1529/13.05.2025 г., постановено по адм. дело № 135/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение № 1040-04-3/31.01.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-04-01776340/03.01.2025 г. на оправомощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, на лицата е разпоредено да внесат сума по Ревизионен акт (РА) за начет № РМ-5-04-01774776/23.12.2024 г., в размер на 1 471, 87 лева. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касаторите липсва нарушение на нормативните разпоредби, което да обосновава реализирането на отговорността по чл.110, ал.1, т.1 КСО на членовете на ТЕЛК. Развити са съображения, че РА е насочен срещу двама от тримата членове на ТЕЛК, в условията на солидарност, която според касаторите не се предвижда за задълженията за вземанията по ревизионен акт за начет съгласно чл.110 КСО. Иска се отмяна на решението и присъждане на сторените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Велико Търново, в писмен отговор представен по делото, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, поради което иска същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заявеното от касаторите адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материални закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1040-04-3/31.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № РО-5-04-01776340/03.01.2025 г. на оправомощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с което д-р А. Х. и д-р Н. А. Н. са задължени да внесат сума по Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01774776/23.12.2024 г., издаден от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново в общ размер на 1 471,87 лв., от които главница в размер на 1 079,65 лв. и лихви от 392,22 лв. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема за установено, че д-р А. Х. и д-р Н. А. Н. са били членове на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД. В това си качество същите са издали Експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с № 90768 от заседание № 190/08.10.2021 г., с което на лицето Е. И. Б. е била определена трайна намалена работоспособност /ТНР/ 50% със срок на определената ТНР от 3 години и дата на инвалидизиране 10.10.2000 г. На Е. И. Б. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с разпореждане [номер]/29.10.2021 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново размер на социалната пенсия за старост съгласно чл.98, ал.7 от КСО. Това ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от освидетелстваното лице по реда на чл.112, ал.1, т.3 от Закона за здравето пред НЕЛК, като с ЕР № 90006 от заседание №1/07.01.2022 г. НЕЛК, специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. След постановяване на решението на НЕЛК с Разпореждане №1011-04-713#1/15.04.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново изплащането на пенсията на Е. И. Б. е спряно. С ново ЕР № 90069 от заседание №44/07.06.2023 г. на друг състав на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД на Е. И. Б. е определена ТНР 58% със срок от 3 години и дата на инвалидизиране 10.10.2020 г. Решението на ТЕЛК е било обжалвано, този път от ТП на НОИ – Велико Търново, като с ЕР № 92031 от заседание №134/02.11.2023 г. на НЕЛК, специализиран състав на по нервни, очни болести и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК и преписката отново е била върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. При новото освидетелстване с ЕР №90477 от заседание №71/11.04.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ ЕООД – гр. Свищов е определена оценка на ТНР от 40% и дата на инвалидизиране 01.07.2015 г. Това решение на ТЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила. Въз основа на новата оценка на работоспособността, дадена с ЕР на ТЕЛК №90477 от заседание №71/11.04.2024 г., посредством Разпореждане №1011-04-3962#1/14.06.2024 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново, личната социална пенсия за инвалидност на Е. И. Б. е прекратена. След извършена на частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО), възложена със Заповед №ЗР-5-04-01718557/08.10.2024 г. на лице, изпълняващо функциите на ръководител на ТП на НОИ – Велико Търново, е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01774776/23.12.2024 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново. С акта за начет на основание чл.110, ал.1 КСО е установено, че ревизираните лица д-р А. Х. и д-р Н. А. Н., в качеството им на членове на ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени“ЕООД, следва да възстановят солидарно сумата от 1 471,87 лв. - главница и лихви, представляваща сумарно стойността от неправилно отпуснатите социални пенсии за инвалидност на лицето Е. И. Б., в резултат на отменено ЕР № 90768/08.10.2021 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД. На основание чл.110, ал.3 от КСО, е издадено Разпореждане № РО-5-04-01776340/03.01.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с което на д-р А. Х. и д-р Н. Н., е разпоредено да възстановят солидарно сумата по акта за начет. Разпореждането е обжалвано е по реда на чл. 117 от АПК, като с Решение № 1040-04-3/31.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, жалбата срещу него е отхвърлена. Първоинстанционният съд приема, че дадената от ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени“ ЕООД оценка на трайно намалена работоспособност / вид и степен на увреждане не почива на данните от медицинската документация, в нарушение на чл.4 от Правилника за устройство и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Посочено е, че допуснатите нарушения са се отразили на крайния извод, обуславящ завишен процент на трайно намалена работоспособност на освидетелстваното лице, което се явява предпоставка за отпускането му на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Изложени са мотиви, че този извод не се променя предвид спецификата на случая, при който касаторите са постановили първоначално отмененото решение на ТЕЛК, при наличие и на друго решение на ТЕЛК, отменено впоследствие. По отношение на произнасянето на нов състав на ТЕЛК, чието решение също е било отменено, е прието, че не се изключва отговорността на състава, която се преценява с оглед на техните действия в рамките на участието им в производството. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че в представения анализ към съставения ревизионен акт за начет се съдържат фактическите констатации на ревизиращия орган за нарушаване на разпоредбите на чл.62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) относно вида и начина на определянето на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност, като изводите на лекарите (членове на ТЕЛК) не почиват на данни от медицинската документация. В заключение е формиран решаващ мотив досежно наличие на причинно - следствена връзка между отмененото решение на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД и неправилно изплатените пенсии въз основа на установения процент трайно намалена работоспособност, в резултат на което е настъпила и щета за ДОО. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Производството по чл.110 КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. С посочената разпоредба законодателят цели да се търси поправяне на причинените от лицата щети на ДОО, защото фондовете на ДОО представляват обществени средства, които се разходват за покриване на определени социални рискове на осигурените лица. Законът предоставя на административния орган възможността да търси поправяне на вредите по специален административен ред, а не по общия исков ред - с цел бързина, ефективност и процесуална икономия, при съблюдаване правата на страните в административното производство и принципите за законност, истинност и справедливост, залегнали в основата на административния процес и намерили своята законова регламентация в АПК. Отговорността по чл.110, ал.1, т.1 КСО е обективна и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на лицето и настъпилия вредоносен резултат за ДОО. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. В обобщение на изложеното се налага изводът, че за да бъде реализирана отговорността на лекарите - членове от състава на ТЕЛК не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението им и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължащ се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. Следователно трябва да е налице нарушаване на нормативните изисквания уреждащи процедурата по издаването, съдържанието и формата на ЕР. Експертните решения имат двойствен характер – на медицински заключения и на административен акт. Отчитайки правната природа на актовете на медицинската експертиза, при установяване степента на трайно намалената работоспособност участващите в колегиалния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност. По делото не се спори относно това, че настоящите касатори, в качеството си на лекари, са участвали в състава на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД и са издали Експертно решение с № 90768 от заседание № 190/08.10.2021 г., въз основа на което на лицето Е. И. Б. е било разпоредено отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Ревизионният акт за начет е издаден след извършване на ревизия, в която е установено, че с влязло в сила ЕР № 90006 от заседание №1/07.01.2022 г. на НЕЛК е отменено споменатото ЕР № 90768 от 08.10.2021 г. на ТЕЛК като на горепосоченото лице Е. И. Б. е изплатена неправомерно пенсия за периода от 01.11.2021 г. до 28.02.2022 г. Не следва да се приеме изложеното в касационната жалба твърдение, че за ангажиране на имуществена отговорност на лекарите следва да се докаже по безспорен начин липсата на заболяването, за което е определен процент трайно намалена работоспособност. В анализа към съставения ревизионен акт за начет контролният орган на ТП на НОИ е изложил подробни фактически констатации за нарушаване на разпоредбите на чл.62 и чл.70 от НМЕ от състава на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД, който е определил неправилно 50% ТНР и дата на инвалидизиране – 10.10.2000 г. Констатациите на органа се подкрепят от приетото в ЕР на НЕЛК заключение, от което е видно, че от представеното МЕД не е приложена медицинска документация, показваща актуалното състояние на лицето, което да даде основание за точна експертна оценка. След произнасянето на НЕЛК с ЕР № 90006 /07.01.2022 г. е издадено ново ЕР № 90477 от заседание № 71/11.04.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ ЕООД – гр. Свищов, в което е определена оценка на ТНР 40% с дата на инвалидизиране 01.07.2015 г. Материалноправното основание за ангажиране на отговорността в конкретния случай е възникнало след отмяната на решението на ТЕЛК и с оглед обстоятелството, че тази отмяна се дължи на нарушение на нормативни разпоредби. В конкретния случай не може да се приеме, че експертната оценка на работоспособността се изразява в свободна и независима от субективна страна оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице. Когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят наличната медицинската документация или при липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на трайно намалената работоспособност, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. В ЕР на НЕЛК е обоснован извод, че в МЕД не е приложена медицинска документация, показваща актуалното състояние на лицето – неврологичен статус /дефицит/ от невролог /неврохирург, което да даде основание за точна експертна оценка в нарушение на чл. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Първоинстанционният съд обосновано приема, че в развилото се пред него производство е недопустимо да се извършва преценка на констатациите, дадени в ЕР на НЕЛК, както и да се подлага под съмнение направената оценка на работоспособността. По отношение законосъобразността на ЕР на НЕЛК е нормативно установен самостоятелен ред за оспорване, разписан в чл.112 от Закона за здравето. Отмененото решение на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, в чийто състав са участвали касаторите, е било законовото основание за изплащането на пенсия за инвалидност, според определения по отношение на освидетелстваното лице процент на ТНР и степен на увреждане, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи и се явяват щета за ДОО и касаторите носят отговорност по чл.110 КСО. В случая параметрите на претърпяната вреда са точно определени по основание и размер и правилно е ангажирана имуществената отговорност на причинилите я лица. Неоснователно е възражението в касационната жалба, според което неправилно ревизионния акт е насочен срещу двама от тримата членове на ТЕЛК, в условията на солидарност. Видно от представеното Мотивирано заключение изх. № 1054-04-42#1/03.01.2025 г. относно възражение срещу ревизионен акт за начет, при извършена справка в НБД „Население“ към ГД ГРАО е установено, че единият от членовете на „МБАЛ Павликени“ ЕООД, издали отмененото и върнато за ново освидетелстване ЕР на ТЕЛК – д-р Р. Б. Р. е починал на 18.09.2023 г. Разпоредбата на чл.105, ал.2 от Закона за здравето определя статута на териториалните експертни лекарски комисии като структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. При издаването на експертни решения лекарите от ТЕЛК не действат като физически лица или юридически лица, а като колективен орган на медицинската експертиза. В случай когато лицето е действало като член на колективен орган и неговите действия не се отличават от тези на другите членове на същия колективен орган, това не може дефинитивно да изключи неговата отговорност. Без значение е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона (чл.98, ал.7 КСО), защото ако обсъжданото ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД не е било издадено с посоченото по-горе съдържание, тогава и пенсия на Е. И. Б. не би била отпусната и изплащана недължимо. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви) и съотнасянето им към приложимите правни норми. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, което е предмет на съдебния контрол, съгласно чл.118 КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалния закон. Неоснователни са възраженията относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл.172а, ал.2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касаторите не се дължат, а следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция. На основание 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 АПК в полза на ТП на НОИ – Велико Търново следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 150 лева (сто и петдесет лева), съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,