Определение № 499 от 16.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1006/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Национална агенция за приходите” (НАП) срещу Решение № 1321 от 14.07.2012 год. по т.д.№ 492/2012 год. на Софийския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 182 от 25 .11.2011 год. по т.д.№ 82/2011 год. на Софийски окръжен съд. С него е били отхвърлени предявените от НАП срещу [фирма] (в несъстоятелност), и М. Недкова Г. обективно съединени искове с правно основание чл.647 т.2 и т.3 ТЗ. Начална дата на неплатежоспособност на [фирма] (н) – 31.12.2008 год. Исковете на НАП са за прогласяване на две разпоредителни сделки на несъстоятелното дружество в полза на Г., сключени съответно на 13.02.2008 год. и на 10.02.2009 год. По силата на първата сделка, М. Г. е придобила собствеността върху магазин, находящ се в сградата на [улица], а по силата на втората – ид.ч. от земята под същата сграда, съответстваща на придобитото магазинно помещение. По отношение на първата сделка, предявеното от НАП правно основание е по чл.647 т.3 ТЗ, а по отношение на втората – чл.647 т.2 ТЗ. За да приемат, че исковете за прогласяването на относителната недействителност на извършено от несъстоятелния длъжник в полза М. Г. разпореждане с недвижими имоти са неоснователни, съдилищата са се позовали на липсата на неравностойност на разменените престации по първата сделка (относно магазина) и на недоказана безвъзмездност на втората сделка. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационен контрол. След образуването на касационното производство, с § 9 на ЗИДТЗ, чл.647 и чл.649 ТЗ са изменени (ДВ бр.20/2013 год.). С § 14 ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ, законодателят е предвидил, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящето. С Решение № 4 от 11.03.2014 год. по к.д.№ 12/2013 год. Конституционният съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на § 14 ал.1 и 2 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ (ДВ бр.20/2013 год.) и обратното действие на закона ще следва да бъде приложено. С оглед новата разпоредба на чл.649 ал.3 ТЗ, касационен контрол ще следва да бъде допуснат за проверка относно евентуалната допустимост на иска, предявен от кредитора НАП. Предварително внасяне на държавна такса не се дължи – чл.649 ал.6 ТЗ, поради което делото подлежи на насрочване в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.