Решение № 2890 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12443/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 г. (ПРЧР) срещу Решение №3047 от 14.11.2025 г. на Административен съд (АС) - Русе по адм. дело №217/2025 г. С обжалваното решение е отменено Решение № BG05SFPR002-1.012-0040/1 от 18.03.2025 г. на ръководителя на УО на ПРЧР, с което на „Шарп ИТ“ ЕООД е отказана верификация на разходи в общ размер на 61 269,45 лв. по Искане за плащане №1 по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) №BG05SFPR002-1.012-0040-С01, процедура чрез подбор на проекти BG05SFPR002-1.012 „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение“, за изпълнението на проект BG05SFPR002-1.012-0040 „Насърчаване на заетост във фирма Шарп ИТ ЕООД“, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Програма „Региони в растеж 2011 - 2027 г.“, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че в мотивите на оспорваното съдебно решение се съдържат констатации на първоинстанционния съд, които влизат в противоречие със събраните по делото доказателства и с действащата нормативна уредба. Излага, че съдът неправилно е приел, че органът не бил предоставил изрично на бенефициера подробно описание на конкретните мерки, които следва да бъдат изпълнени във връзка с коректното попълване на т. 6 от Картите за участие на лицата, които претендират да бъдат включени в целевата група по проекта. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на показанията на свидетеля М., който не е представител на „Шарп ИТ“ ЕООД, не е негов служител и не е упълномощен от бенефициера да изпълнява проекта вместо него. Този извод е в противоречие с представените документи от административната преписка, от които е видно неколкократното изискване на документи от бенефициера, включително и с указания по каква причина органът не приема непопълнените карти за участие, за валидно доказателство, установяващо съответствието на включените лица с изискванията на целевата група по проекта. Самият жалбоподател, установявайки пропуска си, е подал ново искане за плащане за същия период, същите лица и същите разходи, което към момента е спряно до приключване на настоящото производство. Поради особения характер на производството по верификация единствено в тежест на бенефициера е да докаже, че предявените от него разходи са допустими. В конкретния случай, въпреки неправилно попълнената карта на Т. (посочена от касатора като Т.), в преписката са налични документи - решение на ТЕЛК, установяващи съответствието на лицето с изискванията на целевата група. Такива документи обаче не са представени за другите лица, въпреки че са изисквани многократно. По отношение на непризнатите разходи за управителя на бенефициера, съдът е посочил, че Ръководство не било представено нито по преписката, нито по делото, не било предоставено и на бенефициера по договора, а в представените Условия за кандидатстване са изяснени само въпросите относно начина на заплащане на менторите. По посочената причина съдът не е разглеждал правилата на това Ръководство, а то е задължителна и неразделна част от административния договор, така както е описано в самия него. Ръководството е предоставено на бенефициера и е публично достъпно на страницата на Управляващия орган. Като не е разгледал Ръководството за бенефициера и неговите приложения, съдът е постановил съдебен акт, който не се основва на доказателствата по делото. Това прави първоинстанционното решение необосновано. По отношение на непризнатите разходи за закупеното оборудване, съдът е направил заключения на основание записи в Наръчника на УО по ПРЧР. Този Наръчник на УО е вътрешен документ, указващ правила за работа на служителите в УО. Той нито е нормативно уреден, нито е част от договора за предоставяне на безвъзмездна помощ. Съответно лица или организации не биха могли да черпят права или да им се възлагат задължения със записи в разглеждания Наръчник. Дори и да се приеме, че някое правило от Наръчника на УО не е спазено, това нарушение би могло да доведе единствено до ангажиране на дисциплинарна отговорност на даден служител в администрацията на УО. Съдът е приел показанията на свидетелката Т., като е посочил, че тя е дала описание на закупения компютър, разяснил е каква е възложената й работа, как я върши и какво се изисква от нея, без изобщо да провери длъжността, на която лицето е назначено, както и основните му задължения, съгласно длъжностната му характеристика. При разпита на свидетелката се установява, че лицето не познава работата, която би следвало да е извършвало с процесното оборудване. Видно от представените разходооправдателни документи, лицето е назначено за специалист, тестване софтуер. Съгласно проекта, специалистът по тестване на софтуер е отговорен за гарантиране на качеството на софтуерните продукти. Той би следвало да тества създадения от програмистите на бенефициера софтуер за функционалност, производителност, съвместимост и сигурност, за да открие и документира евентуални проблеми. В съдебното заседание свидетелката е посочила, че е вършила съвсем други неща, свързани с тестване на качеството на някакви пътни отсечки, които нямат общо нито с проекта, нито с дейността на дружеството, нито с длъжността, на която е назначена. Въпреки, че свидетелката е потвърдила, че оборудване й е предоставено, тя не може да опише размерите на лаптопа, нито операционната система, нито софтуера, инсталиран на него. Лицето има конкретни спомени кога й е представен лаптопът и кога е взет за преинсталация, но не си спомня нито конкретни задачи, които следва да изпълнява съгласно длъжностната си характеристика, нито какъв софтуер и операционна система ползва. Освен посоченото, лицето е интервюирано от служители на УО и е подписало протокол, в който се установява именно фактът, че лаптоп не му е предоставян, като в съдебно заседание е потвърдило, че такава среща е имало и че подписът на протокола е неин, като той е подписан без забележки. С оглед изложеното свидетелските показания на това лице не биха могли да бъдат ценени при постановяване на крайния съдебен акт. Предвид изложеното, прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, поради липса на правна сложност на спора. Касаторът се представлява от пълномощник Д. Динев. Ответникът по касационната жалба – „Шарп ИТ“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът се представлява от адв. Н. Тагарова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си административният съд е приел от фактическа страна, следното: Между Шарп ИТ ЕООД и Управляващия орган на ПРЧР е сключен АДБФП (АДБФП) №BG05SFPR002-1.012-0040-С01, процедура чрез подбор на проекти BG05SFPR002-1.012 „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение“, за изпълнението на проект BG05SFPR002-1.012-0040 „Насърчаване на заетост във фирма Шарп ИТ ЕООД“, с който на дружеството е предоставена БФП в максимален размер до 322 954,13 лв. Проектът е с основни дейности: 1. Подготовка, назначение и работа на лица във фирма „Шарп ИТ“ ЕООД; 2. Осъществяване на менторска помощ към новоназначените работници във фирмата; 3. Закупуване на материални активи за адаптиране на работно място за лице с трайни увреждания. Периодът за изпълнение на дейностите по проекта е 27 месеца, считано от 20.09.2024 г. Проектът предвижда назначаване на 4 лица в неравностойно положение и едно лице с трайни увреждания, както и адаптиране на работното място на лицето с трайни увреждания. Предвижда и осъществяване на менторска помощ към новоназначените работници във фирма „Шарп ИТ“ ЕООД, като за да получи възнаграждение, менторът трябва да отчете минимум 40 часа месечно. С Искане за плащане № 1 „Шарп ИТ“ ЕООД е предявило междинно плащане за сума в размер на 73 767,65 лв. Към искането са представени финансов отчет, технически отчет, декларация за допустимост на разходите, таблица „Микроданни с участници“, разходооправдателни документи, счетоводни справки. От представения технически отчет се установява, че бенефициерът е отчел като назначени по проекта, следните лица в неравностойно положение: А. А. Й., Б. Т. Т., Д. К. М. и П. И. Н.. Назначеното лице в категория „лица с трайни увреждания“ е Й. И. Т.. Посочени са менторите – М. М., Д. Д. и Ж. П.. Доставени са необходимите материали за адаптиране на работното място на лицето с трайни увреждания, а именно: 1. Лаптоп Lenovo Yoga Pro 9 16IMH9; 2. Windows 11 Professional x64 Английски език; 3. Безжична мишка Logitech MX Master 3S, графитен; 4. Безжична клавиатура A4TECH FBK25, черен; 5. Уеб камера ProXtend X701 бр. 1.00; 6. Раница за лаптоп Sbox White Shark TROOPER 16“, черен, с посочен изпълнител „Ардес информационни технологии“ ЕООД. Със съобщения през ИСУН 2020, УО изискал от бенефициера допълнителна документация и разяснения във връзка с внесеното Искане № 1. Със съобщение през ИСУН 2020 бенефициерът е извършил корекции и е дал обяснения. С ново съобщение, УО направил допълнителни забележки по искането и изискал още относими документи, което получило отговор от бенефициера със съобщение от 05.03.3025 г. Във връзка с изпратените от бенефициера График за работно време и местонахождение на обектите на работа на лицата, екип на УО извършил проверка на място на 04.03.2025 г. За резултата от проверката, бил изготвен лист за проверка на място, с обща оценка: „1. Едно от лицата не е намерено на работното си място.; 2. Оборудването не е налично на работното място, за което е предвидено.“ Бенефициерът бил уведомен за извършената проверка и резултатите от нея със съобщение в ИСУН 2020 от 18.03.2025 г. В последното е указано, че в срок от 3 работни дни дружеството следва да представи пред УО информация и/или документация за начина, по който се извършва контрол върху дейността и спазването на работното време, както и конкретна информация за отсъствието от работното място на А. Й. в деня и часа на проверката. На 19.03.2025 г., бенефициерът изпратил съобщение до УО, чрез ИСУН 2020, към което прикачил и обяснение във връзка с констатациите от проверката на място. В последното, относно оборудването на място на лицето с трайни увреждания, дружеството посочило, че: „Техниката е в офиса, защото изпълнявахме решение на УО да облепяме на два пъти със стикери….на лаптопа на определен период се правят определени софтуерни актуализации и конфигурации, които произтичат от спецификата на трудовия процес.“ Относно отсъствието на лицето А. Й. на 04.03.2025 г. в 13.50 ч. е посочено, че: “…А. Й. не е отсъствала от работното място. Тя е работила на посочения адрес…..отговаря на звънец с име „Г.“.“ На 18.03.2025 г., с Решение № BG05SFPR002-1.012-0040/1, на основание чл. 62, ал. 1, във вр. ал. 3 и във вр. с проведена процедура по чл. 63, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), по Искане за плащане №1 на стойност 73 767,65 лв., ръководителят на УО на ПРЧР е отказал на „Шарп ИТ“ ЕООД верификация на разходи в общ размер на 61 269,45 лв. по проект BG05SFPR002-1.012-0040 „Насърчаване на заетост във фирма Шарп ИТ ЕООД“, от които: А. По отношение на включени в субсидиарна заетост 5 лица: УО е посочил, че след проведена процедура по чл. 63 ЗУСУФСУ, представените от бенефициера Карти за участие на лицата наети по проекта са попълнени некоректно - липсва информация по т. 6 „Други хора в неравностойно положение“, необходима за установяване на принадлежност на наетите лица към целевата група по операцията. Органът е изложил, че съгласно изискванията на т. 15 Допустими целеви групи от Условията за кандидатстване по процедурата, допустими целеви групи са лица в неравностойно положение. В допълнение, лицата от целевата група следва да са безработни или неактивни за период от минимум 4 седмици към момента на включване в дейности по процедурата. Достигнал е до извод, че липсва представена от бенефициера информация за принадлежност на лицата към целевата група по операцията. От представена справка в Национална база данни на Агенцията по заетостта е установил, че нито едно от въпросните лица няма непрекъснато поддържана регистрация в поделение на Агенцията по заетостта не по-малко от 12 месеца. От наличните данни в Картите за участие е установил, че всички лица са на възраст над [възраст], както и че липсват данни лицата да отговарят на друг критерий съгласно пар. 1, т. 4а от Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). Предвид изложеното органът е счел, че лицата А. А. Й., Б. Т. Т., Д. К. М. и П. И. Н. не отговарят на изискванията за целевата група по операцията, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, тъй като в Условията за кандидатстване не са включени разходи за непопадащи в целевите групи лица. Отказал е да верифицира разходи за възнаграждения на лица в неравностойно положение без трайни увреждания, на стойност 45 448,00 лева. В. По отношение на дейност 2 „Осъществяване на менторска помощ към назначените работници във фирма „Шарп ИТ“ ЕООД“: В.1. Органът е посочил, че в процеса на верификация е установено, че за лицето М. С. М. (управител на бенефициера), отчетено като ментор на новоназначени лица по проекта, не е представено допълнително споразумение към трудов договор или трудов договор, с което лицето се определя за ментор. Представена е заповед, с която същото лице определя себе си за ментор по проекта. Същевременно съгласно данни от електронна система на Националната агенция за приходите (НАП) лицето М. С. М. има трудово правоотношение с друг работодател в периода, в който изпълнява задължения на ментор по проекта. Предвид посоченото органът е достигнал до извод за нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и не е верифицирал разходите за менторство на лицето М. С. М. на новоназначените лица Б. Т. Т. и Й. И. Т.. В.2. В решението е посочено, че лицата Д. З. Д. и Ж. Г. П. са отчетени като ментори на новоназначени лица по проекта - А. А. Й., Д. К. М. и П. И. Н.. Във връзка с констатациите по т. А от акта и във връзка с т. 14.3 от Условията за кандидатстване, съгласно която са допустими разходите за възнаграждение на ментори, определени от работодателя, които ще отговарят за представители на целевата група, ръководителят на УО е счел, че са отчетени дейности и разходи за лица, които не са представители на целевата група по операцията, поради което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ разходите са недопустими. Предвид посоченото, в частта по б. В от акта, органът е отказал да верифицира разходи в общ размер на 4 198,50 лв. С. По отношение на дейност 3 „Закупуване на материални активи за адаптиране на работно място за лице с трайни увреждания.“: Органът е посочил, че бенефициерът е отчел извършена дейност и съответните й разходи за закупуване на оборудване за адаптиране на работно място за лице с трайни увреждания. В Условията за кандидатстване по процедурата, т. 3/3.1 „Разходи за закупуване на обзавеждане и оборудване“ е определено, че тези разходи са допустими единствено за изпълнението на дейност с цел адаптирането на работно място за лица с трайни увреждания. Лицето Й. И. Т. е единственото включено в дейностите по проекта и попадащо в тази група. Назначено е на длъжност „Специалист, тестване на софтуерни приложения“ с работно място хоум офис. На 04.03.2025 г. екип на УО е извършил проверка, при която е установено, че на лицето не е предоставено отчетеното оборудване. Не е изпълнено изискването на чл. 2.4 и чл. 3.23 от АДБФП и описанието на дейност 3 от Формуляра за кандидатстване, както и на т. 3/3.1 от Условията за кандидатстване, поради което и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 3 т. 4 ЗУСЕФСУ не са верифицирани отчетени разходи за оборудване в размер на 6 053, 00 лв. D. „Непреки разходи“: Органът е приел, че са предявени за верификация непреки разходи, надхвърлящи максималния допустим процент, спрямо допустимите преки разходи. Поради това и на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗУСЕФСУ е определил за недопустими разходи в размер на 5 569,95 лв. С диспозитива на акта, на основание чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ, е определен общ размер на неверифицираните разходи – 61 269,45 лв. По делото са приети като доказателства трудови договори на заетите лица, длъжностни характеристики, документи за закупеното оборудване, снимков материал, експертни решения, банково извлечение, карти за участие. Разпитани са двама свидетели – Д. М. (подготвил апликационната форма за кандидатстване на бенефициера, представител на консултантска фирма по европейски проекти) и Й. Т. (заето по проекта лице, присъствало при проверката на място). Представена е Заповед № РД-03-31 от 15.09.2022 г. на министъра на труда и социалната политика, с която издателят на оспорения акт е определен за ръководител на УО на ПРЧР. Въз основа на установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му, но е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. По отношение на б. А. от решението, съдът е анализирал разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗУСЕФСУ, т. 3.9. и 3.60 от АДБФП и глава 4 от Наръчника на УО на ПРЧР. Приел е, че не се се установява, УО да е предоставил на бенефициера подробно описание на конкретните мерки, които е следвало да бъдат предприети във връзка с коректно попълване на т. 6 от Картите за участие. Посочил е, че от представената по делото извадка от въпроси и отговори по процедурата, също не се откриват конкретни отговори и насоки по отношение на констатираните пропуски досежно т. 6 от Картите за участие. В тази връзка, съдът е счел, че след като е стартирал процедурата по чл. 63 ЗУСЕФСУ, УО е следвало да изпълни задълженията си предвидени в разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Съдът е посочил, че съгласно изложеното в т. А от решението, отказът за верификация не е предпоставен от констатирано несъответствие с изискванията за допустимост на разходите по смисъла на чл. 57, чл. 58 и чл. 59 от ЗУСЕФСУ, а затова, че не е доказано, че разходът съответства на изискванията за допустим разход, т. е. не са налични изискуемите доказателства, въз основа на които органът може да направи извод за допустимостта или недопустимостта му. По б. Б от решението съдът е изложил, че Ръководство на бенефициера по процедура BG05SFPR002-1.012, на което органът се е позовал, не е представено по делото и на бенефициера, а в представените Условия за кандидатстване са изяснени само въпросите относно начина на заплащане на менторите. Съгласно т.14.3. от Условията за кандидатстване изискването за заплащане на менторския труд е минимум 40 часа месечно. Същевременно, от представените отчети за менторство е видно, че отчетения менторски труд отговаря на посочените изисквания за 40 часа месечно за всеки от менторите. По б. С от решението, относно неверифицираните разходи за оборудване, съдът е посочил, че те са извършени по проекта с цел адаптиране на работното място за лице с трайни увреждания - Й. Т.. Анализирал е т. 4.2.2. „Проверки на място“ от представената по делото извадка от Наръчника на УО. Изложил е, че по преписката е приложен лист за проверка на място, от който се установява, че процесното оборудване не е намерено на работното място на лицето с трайни увреждания, в настоящия случай в дома му. В отговор на съобщение в ИСУН 2020 от УО, във връзка с резултатите от проверката, бенефициерът е дал следните обяснения: „Техниката е в офиса, защото изпълнявахме решение на УО да облепяме на два пъти със стикери….на лаптопа на определен период се правят определени софтуерни актуализации и конфигурации, които произтичат от спецификата на трудовия процес.“ Съдът е посочил, че по преписката няма данни да са дадени препоръки за конкретни действия от УО, нито да е извършено последващо посещение на място от експерти. От разпита на свидетелката Й. Т., ползваща в работния си процес въпросното оборудване, съдът е установил, че тя е дала описание на закупения компютър, разяснила е каква е възложената й работа, как я върши и какво се изисква от нея. Заявила е, че е обяснила на проверяващите експерти защо в момента оборудването не е на работното й място. Наред с това съдът е счел, че при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че УО е подходил формално към вменените му по силата на закона задължения. В мотивите на оспореното решение не са обсъдени нито всички представени от бенефициера документи, нито дадените от него обяснения. УО не е извършил и последваща проверка. Въз основа на горното, първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил, като е изпратил преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. Доводи в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което не е подкрепено с нито един конкретен довод, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите от органа основания за отказ за верификация на разходи на „Шарп ИТ“ ЕООД в общ размер на 61 269,45 лв. Производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право – на Съюза и национално, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. Разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ постановява, че извън случаите по ал. 1 (т. е. когато не се отказва плащане поради непредставен от бенефициера документ или разяснения по чл. 63 или във връзка със започнала процедура по администриране на нередност), ръководителят на УО издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Проверката за допустимост на разходите е съвкупност от процесуални действия на бенефициера и ръководителя на УО на съответната оперативна програма, насочени към установяване на съответствието на заявените за верификация разходи със съдържащите се в чл. 57, ал. 1, т. 1 – т. 7 ЗУСЕФСУ базови изисквания, правилата на чл. 57, ал. 2, чл. 58, ал. 1 и ал. 2 и съответните актове на Министерския съвет, приети по реда на чл. 59 с. з. Отказът на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ не се идентифицира с основанията за недопустимост, изведени от разпоредбите на чл. 57, 58 и 59 с. з. Правомощието на ръководителя на УО да откаже плащане по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ не е поради несъответствие с приложимите условия за допустимост на разходите по проекта, а защото, в първата хипотеза не са налични изискуемите доказателства, въз основа на които органът може да направи обоснован извод в тази насока, а във втория случай – защото при осъществяването на този разход вероятно е допуснато нарушение на приложимото право, за което е стартирала процедура по администриране на нередност. В мотивите на обжалвания акт, в частта по б. А от него, е посочено, че въпреки неколкократното изпълнение на процедурата по чл. 63 ЗУСЕФСУ, от бенефициера не е предоставена информация в т. 6 от представените от него Карти за участие на лицата, наети по проекта, която е необходима за установяване на принадлежност на наетите лица към целевата група по операцията. Органът е достигнал е до извод, че липсва представена от бенефициера информация за принадлежност на лицата към целевата група по операцията, като от извършените от него служебни проверки, принадлежността им към целевата група също не може да бъде установена. Изложил е кои са допустимите целеви групи съгласно т. 15 от Условията за кандидатстване по процедурата. Въз основа на установеното е приел, че са налице предпоставките по чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, за отказ за верификация на разходите за тези лица, включени в искането за плащане и е отказал да верифицира сумата от 45 448,00 лева. Видно от изложеното, посочените от органа фактически основания не съответстват на приетото от него правно основание за отказ по чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Фактическите основания за отказ релевират към разпоредбата на чл. 64, ал. 3, предл. 1 ЗУСЕФСУ, тъй като органът не е установил, че лицата А. А. Й., Б. Т. Т., Д. К. М. и П. И. Н. не отговарят на изискванията за целевата група по операцията, а че не са представени доказателства, от които да се установи отговарят ли лицата на тези изисквания. Изложеното води до извод, че административният акт, в частта по б. А от него, е незаконосъобразен. С решението, в частта по б. В.1, органът е отказал верификация на предявените разходи за лицето М. С. М. (управител на бенефициера), отчетено като ментор на новоназначени лица по проекта, поради непредставен трудов договор за посоченото лице. Като правно основание за отказа са посочени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ разходът, за да е допустим, трябва да попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект. Анализът на изискването по т. 2 сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. В случая органът не е сторил това. Предвид посоченото актът му се явява незаконосъобразен и в частта по б. В.1. от него. В частта по б. В.2. от акта органът не е верифицирал разходи за лицата Д. З. Д. и Ж. Г. П. - ментори на новоназначени лица по проекта - А. А. Й., Д. К. М. и П. И. Н.. Като фактическо основание за отказа, органът се е позовал на констатациите си по т. А от акта, като е приел, че са предявени за заплащане разходи за лица, които не са представители на целевата група по операцията. Като правно основание органът е посочил разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ във вр. с т. 14.3 от Условията за кандидатстване. Видно обаче от установената незаконосъобразност на акта, в частта по б. А от него, въпросът дали лицата А. А. Й., Д. К. М. и П. И. Н. отговарят на изискванията за целевата група по операцията все още не е разрешен. Посоченото обосновава незаконосъобразност на акта и в частта по б. В.2. от него, тъй като допустимостта на разходите за възнаграждение на ментори е обусловена от установяването или не на принадлежност на лицата, за които разходите за направени, към целевата група съгласно Условията за кандидатстване. По отношение на б. С на акта, с която е отказана верификация на разходи за закупуване на материални активи за адаптиране на работно място за лице с трайни увреждания, органът е приел, че при извършена проверка на 04.03.2025 г. е установено, че исканото оборудване не е предоставено на лицето Й. И. Т.. Като правно основание за отказа органът е посочил разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 3 т. 4 ЗУСЕФСУ, т. 3/3.1 от Условията за кандидатстване и чл. 2.4 и чл. 3.23 от АДБФП. В хода на съдебното производство по делото е разпитана свидетелката Й. И. Т.. От показанията й първоинстанционният съд е установил, че оборудването й е било предоставено, както и причината, поради която на 04.03.2025 г. не се е намирало при нея. Свидетелката е заявила, че за изпълнение на трудовите й функции й е предоставен лаптоп „Леново“. Описала е големината, цвета на лаптопа и естеството на работата си. Посочила е, че в периода, в който лаптопът е бил взет за актуализиране на програмата от управителя на дружеството, при нея дошли на проверка. Обяснила им е къде е лаптопът и е предложила да се обади, за да го донесат, но те не пожелали. Към момента продължава да работи с него. Предвид показанията на разпитания по делото свидетел, не се установяват посочените от органа основания за отказ за верификация. Установено е, че разходите за оборудване са за изпълнението на дейност с цел адаптирането на работно място за лице с трайни увреждания, съответно – че отговарят на условието посочено в т. 3/3.1 от Условията за кандидатстване в процедурата. Съответно не е налице посоченото от органа основание за отказ по чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Неотносима към основанията за отказ е посочената в решението разпоредба на чл. 37, ал. 3 т. 4 ЗУСЕФСУ, съгласно която административният договор съдържа конкретизация на условията за изпълнение на проекта. Съгласно чл. 2.4 от АДБФП, бенефициерът изпълнява проекта съгласно одобреното проектно предложение, в обема и вида, посочени в него, условията за изпълнение, утвърдени с условията за кандидатстване по процедура за подбор на проекти BG05SFPR002-1.012 „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение“, Общо ръководство за бенефициера за изпълнение и управление на проекти по ПРЧР, Ръководство за бенефициери за изпълнение на договори по процедура BG05SFPR002-1.012 „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение“, клаузите на настоящия договор и приложенията към него. Съгласно чл. 3.23 ат АДБФП Бенефициерът е длъжен да изпълни поетите ангажименти съобразно сключения договор и с оглед изпълнение на предвидените в проекта цели. В случая не се установява нарушение на посочените две разпоредби от АДБФП. По б. D от оспорения акт, органът е отказал верификация на непреки разходи в размер на 5 569,95 лв., на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗУСЕФСУ, предвид обстоятелството, че надхвърлят максималния допустим процент, спрямо допустимите преки разходи. Предвид обаче незаконосъобразността на акта в частта досежно установените от органа като недопустими преки разходи, в частта по б. А, В и С от решението, оспореният акт се явява незаконосъобразен и в тази му част. Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон са неоснователни. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на труда и социалната политика – структурата, в която се намира органът - касатор, да заплати на „Шарп ИТ“ ЕООД сумата от 2 838,47 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), представляващи евровата равностойност на 5 551,56 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ответника. Възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и с тълкуването, дадено в решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438 от 2022 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд