Определение № 1996 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 761/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал.5 ГПК. Образувано е по молба, подадена от „ЗАД Армеец“ АД, с която се иска сумата от 140 000 лв., внесена по сметката на ВКС и служеща като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, за спиране изпълнението на решение № 323 от 14.11.2022г. по в.т.д.№ 494/2022г. на Апелативен съд Варна да бъде възстановена на молителя. Твърдението в молбата е, че дружеството е погасило задълженията си към ищцата П. И. С., които с постановяване на определение № 9 от 03.01.2024г. по настоящото търговско дело № 761/2023г. за недопускане на касационното обжалване и влизане в сила решението по в.т.д.№ 494/2022г. на Апелативен съд Варна, потвърждаващо решението по т.д.№ 509/2021г. на ОС Варна, са в размер на 360 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от пътно произшествие от 27.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.12.2020г. Постъпил е писмен отговор на молбата, в който П. И. С. заявява становище, че дружеството е изпълнило изцяло задълженията си към нея, които е осъдено да заплати с решението по т.д.№ 509/2021г. на ОС Варна, потвърдено с решението по в.т.д.№ 494/2022г. на Апелативен съд Варна. Настоящият състав намира, че молбата за освобождаване на внесеното обезпечение следва да бъде удовлетворена. С определение № 620 от 25.11.2022г. по ч.т.д. № 2614/2022г. на ІІ т.о. на ВКС е допуснато спиране изпълнението на решение № 323 от 14.11.2022 г. по в. т. д. № 494/2022 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 177 от 10.05.2022 г. по т. д. № 509/2021 г. на Варненски окръжен съд за присъждане на обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ в полза на П. И. С. от [населено място] за разликата от 220 000 лв. до 360 000 лв. при внесено обезпечение от 140 000лв. С постановяване на Определение № 9 от 03.01.2024г. по настоящото търговско дело № 761/2023г. решението по в.т.д.№ 494/2022г. на Апелативен съд Варна е влязло в сила. По делото е безспорно пълното плащане на задължението към ищцата П. С., включително и за сумата 140 000лв., внесена за обезпечение, ведно с натрупаните върху сумата лихви. Внесената като обезпечение сума по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е изпълнила ролята си да обезпечи удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане. Основанието за задържане на сумата по специалната сметка на ВКС се явява отпаднало. Молбата е депозирана в срока по чл.82 ГПК с оглед датата на постановяване на определението по чл.288 ГПК по настоящото дело. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на I-во т. о.