Определение № 12136 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на "М Д Строй 07" ЕООД, гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Николов, за отмяна на влязло в сила решение № 10502/01.11.2023 г. по адм. дело № 5347/2023 г. на Върховния административен съд /ВАС/ и оставеното с него в сила решение № 2099/30.03.2023 г. по адм. дело № 11174/2022 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РА50-534/06.08.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която е наредено служебното изработване на проект за изменение на плана за застрояване за УПИ I-5448, 5449 "за ЖС, спортен център, магазини, офиси, общ. обслужване, детски център, подземни гаражи и трафопост“ и УПИ II-5448 "за ЖС, магазини, офиси, общ. обслужване, медицински център, учебен център, подземни гаражи и трафопост“ от кв. 170а, м. „Студентски град“, ПИ с идентификатори 68134.1605.5448 и 68134.1605.5449 по КККР на район „Студентски град“ – Столична община при спазване на дадени задължителни предписания. Искането за отмяна е подадено на основание чл. 239, т. 5, предложение първо и второ от АПК, а в представените от процесуалния представител на искателя писмени бележки са наведени и аргументи за наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Иска се отмяна на влезлите в сила съдебни решения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - главният архитект на Столична община, представляван от пълномощника юрисконсулт Митова, в писмено възражение и в съдебно заседание е изразил становище за недопустимост на искането. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност. Настоящият петчленен състав на Втора колегия на ВАС, намира че искането следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено на основание чл. 242, ал. 2 от АПК. С решение № 4754 от 16.04.2024 г. по адм. дело № 1181/2024 г. на ВАС, 5-членен състав, е отхвърлено искането на "М Д Строй 07" ЕООД за отмяна на влязло в сила решение № 10502 от 01.11.2023 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 5347/2023 г. и оставеното с него в сила решение № 2099 от 30.03.2023 г. по адм. дело № 11174/2022 г. на Административен съд - София-град. Искането за отмяна е подадено и е отхвърлено на основанията по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. По отношение на основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК съдът е посочил, че за да обоснове основателност на искането си искателят се позовава на решение № 4097 от 17.06.2022 г. на АССГ по адм. дело № 7048/2021 г., влязло в сила на 27.01.2023 г., и на решение № 4972 от 19.07.2022 г. на АССГ по адм. дело № 10328/2021 г., влязло в сила на 18.01.2023 г. (на които основава искането си за отмяна и в настоящото производство). Съдът е счел, че посочените съдебни актове са съществували преди влизане в сила на съдебните решения, чиято отмяна се претендира, както и че те удостоверяват факти и обстоятелства, съществували при постановяването му, които са били известни на "М Д Строй 07" ЕООД, поради което не са ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Спрямо основанието по чл. 239, т. 5 от АПК е посочено, че разпоредбата предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Общата идея на нормативния текст е страната да е лишена от възможността да се защити. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като "М Д Строй 07" ЕООД е било надлежно уведомявано и представлявано и е участвало както в първоинстанционното, така и в касационното производство, като е сезирало съответния съд с искане за отмяна на твърдян от него незаконосъобразен административен, съответно - съдебен акт. Според съда доводите на дружеството в искането му за отмяна относно неразглеждането на оплакванията му в цялост, неизлагането на съображения в решенията относно съответствието/противоречието на действащия ПУП с ОУП и относно твърдени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на проведеното съдебно производство, по съществото си касаят правилността на решенията, чиято отмяна се претендира и не могат да бъдат предмет на преценка в производството по отмяна. Според чл. 242, ал. 2 от АПК (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) всяко последвало искане за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 237, ал. 1 от АПК се оставя без разглеждане, а образуваното производство се прекратява, когато съдът се е произнесъл на същото правно основание по чл. 239. Нормата въвежда отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на искането за отмяна по извънредния способ. По принцип понятието за "основание за отмяна" включва в себе си както фактическото, така и правното основание, т.е. състои се от единството между тях. В чл. 242, ал. 2 от АПК законодателят използва единствено понятието "правно основание" и по този начин го разграничава от общото понятие за "основание" по чл. 239 от АПК, който урежда фактическите основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, а съответстващите им правни основания представляват шестте точки на текста. С новелата на чл. 242, ал. 2 от АПК се установява ограничение във възможността да се заяви повторно искане за отмяна при отречено от съда право на отмяна на същото правно основание. Целта на кодекса е да обезпечи стабилитета на съдебния акт, който е бил предмет на вече разгледано искане за отмяна. Доколкото нормата е ограничителна, тя не може да се тълкува разширително и обвързва съда по отмяната в преценката му за допустимостта на последващо предявеното искане. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в определение № 12766 от 19.12.2023 г. по адм. дело № 9107/2023 г., 5 чл. с-в, определение № 12768 от 19.12.2023 г. по адм. дело № 9069/2023 г., 5 чл. с-в, и др. Исканията за отмяна по адм. дело № 1181/2024 г. на 5-членен състав на ВАС и по настоящото дело се основават на еднакви правни основания. Налице е и произнасяне на съда на същите правни основания, на което се основава и искането за отмяна по настоящото дело. В случая съществува отрицателна процесуална предпоставка, която прави искането недопустимо. Поради недопустимостта на искането на релевираните правни основания то следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по него производство - прекратено. В тази връзка и на основание чл. 253 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК определенията за даване ход на делото и ход по същество следва да се отменят. С оглед изхода на настоящото производство, основателна е претенцията за присъждане на разноски в полза на Столична община на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 249 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия