Определение № 67 от 18.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1214/2017 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Постъпила е молба на Д. К. З., [населено място], [община], област К., представляван от своя син Д. Д. З., за отмяна на влязло в сила решение № 565 от 21.12.2010 г. по в. гр. д. № 702/2010 г. на Окръжен съд – Благоевград. С него е оставено в сила решение № 4080 от 03.06.2010 г. по гр. д. № 56/2009 г. на Районен съд – Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от Д. К. З. против З. С. З. установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване правото на собственост върху три подробно описани земеделски имота, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Молителят поддържа, че са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК. Счита, че приложеното извлечение от регистър на земеделските земи, гори и земи от ГФ на Общинската служба по земеделие – [община] за масив № 024, представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК. Към молбата са приложени решение на ПК – Невестино № 01033 от 20.02.1993 г. и решение № 44 от 05.05.2016 г. по гр.д. № 6270/2015 г. на ВКС, III г.о., с което е оставена без уважение негова предходна молба за отмяна на същото решение. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, ответната страна З. С. З. възразява срещу молба за отмяна. Счита същата за процесуално недопустима и неоснователна. Настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следните съображения: При извършена проверка настоящият състав констатира, че по подържаното от молителя отменително основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е налице произнасяне от друг състав на ВКС. С решение № 44 от 05.05.2016 г. по гр.д. № 6270/2015 г. на ВКС, III г.о. е оставена без уважение молбата на Д. К. З. за отмяна на основание чл. 303,ал.1,т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 565 от 21.12.2010 г. по в. гр. д. № 702/2010 г. на Окръжен съд – Благоевград. В приключилото производство за отмяна молителят се е основал на същите писмени доказателства, с които се обоснова и в настоящото производство хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, т.е. молбата за отмяна е втора по ред, предявена на същото основание. При това положение тя е процесуално недопустима. Значението на извлечението от регистъра за земеделските земи, гори и земи от ГФ за масив № 024 е обсъдено в приключилото производство по отмяна. Прието е, че то не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Решение № 44 от 05.05.2016 г. по гр.д. № 6270/2015 г. на ВКС, III г.о. е окончателен съдебен акт. Недопустимо същият спор да бъде преразгледан, чрез повторна молба за отмяна на същото основание и същите доказателства. Посоченото от молителя, че постановеното от ВКС, ІІІ г.о. решение по гр.д. № 6270/2015г. е „новото обстоятелство” поради това, че е неправилно, е извън лимитативно посочените хипотези на чл.303,ал.1 ГПК за отмяна на влезли в сила съдебни решения и не може да бъде поставено на обсъждане в настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о.