Определение № 804 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6257/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК вр. с чл.24 т.2 ЗПрП. Образувано е по частна жалба, подадена от П. А. П. от [населено място], срещу Определение №1230/06.10.2014г., постановено по възз.ч.гр.д. № 352/2014 г. на Окръжен съд - Смолян, с което в производство по чл. 95 ГПК във вр. с чл. 23 и чл.24 т.2 от Закона за правната помощ, е оставена без уважение молба за предоставяне на правна помощ. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт като незаконосъобразен. Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК срещу определение, което съгласно чл. 95 ал. 5 ГПК подлежи на обжалване и е процесуално допустима - чл. 274 ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 274 ал. 1 т.2 от ГПК. Разгледана по същество жалбата се преценя за неоснователна, поради следните съображения: В. съд е отказал предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство чрез приподписване от адвокат на подадена от страната частна касационна жалба срещу Определение №1091/ 10.09.2014г. по възз.ч.гр.д.№352/2014г. на ОС – Смолян, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството, поради наличие на формирана сила на присъдено нещо по предходно дело, водено между същите страни и със същия спорен предмет; а от друга страна – по останалите претенции, заявени с исковата молба – поради неотстраняване на констатирани нередовности по чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК. Правилно, при тези обстоятелства, е отказана исканата правна помощ. Това е така, защото съобразно разпоредбата на чл. 24 т. 2 ЗПрП правна помощ не се предоставя в случаите, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В разглеждания случай тя е такава, защото безспорно са налице данни /приложено е копие от съдебно решение/, че между същите страни, на същото основание и за същото искане е приключило и влязло в сила решение по гр.д.№408/2013г. на РС – Девин, с което претенцията на П. П. за заплащане на трудово възнаграждение е отхвърлена като неоснователна. От друга страна, дадените от първоинстанционният съд указания за отстраняване на нередовности по исковата молба в останалата й част, не са изпълнени от страната. Вместо това тя е подала направо частна жалба срещу прекратителното определение на РС-Девин. В случая е налице една очевидно необоснована и неоснователна частна касационна жалба срещу определение на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване на производството по делото, поради наличие на забрана за пререшаване на правния спор в едната му част и неотстранени нередовности по исковата молба в останалата й част. Това изключва възможността да се предоставя правна помощ по въпросната частна касационна жалба. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от това, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение