Определение № 1532 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 197/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на В. Г. В. срещу определение № 1463 от 22.11.2024 г. по адм.д. № 492/2024 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е оставено без уважение искането му за спиране предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 3693-3503/02.11.2024 г. на мл.автоконтрольор в сектор“Пътна полиция“ към ОД на МВР Враца, с която на В. Г. В. е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водача до разрешаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. Счита определението за неправилно. Неправилно съдът приел, че от представените доказателства не установява, че предварителното изпълнение може да причини значителна или труднопоправима вреда. Изложил нови обстоятелства. Представеното `изследване от независима лаборатория "СМДЛ Рамус" ООД е осъществено непосредствено след освобождаването му от задържане и оказване на медицинска помощ поради получени травматични увреждания. Заявява, че е невъзможно е към настоящия момент да конкретизира конкретни вреди/ по вид и размер/, каквото е изискването на съда. Посочил е, че ще бъде осуетена възможността да упражнява служебните си задължения произтичащи от договор за работа, както и да провежда периодичните си медицински прегледи, с които да поддържа здравословното си състояние, не може да използва собствения си автомобил за придвижване, както за собствени нужди, така и за нуждите на семейството му. Прекратяването на основната дейност с фирмата работодател би довело до затруднение, както за осигуряване на средства за поддържане на жизнения му статус, за заплащане на текущи задължения, така и за възможността да се лекува. От представените медицински епикризи е видно, че здравословното му състояние е увредено, приема медикаменти, за които съобщил на контролния орган предвид възможността някои от тях да дават положителен тест за наркотици, но това не е било отразено. Това са единствените му доходи на които разчита и ако изгуби работата си след издадената заповед и отнемането на СУМПС съществува реален риск от осезаеми финансови затруднения. Представя уведомително писмо от работодателя си, във връзка с заеманата длъжност "Диагностик и председател на комисия в пункт за ГТП, че при непредставяне на свидетелство за управление на МПС ще получи предизвестие за уволнение. Сочи, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес за полагане на труд и лечение, противопоставим на законните интереси, които законът охранява. Ответната страна не е взела становище. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли искането по чл. 166, ал.4, АПК, във връзка ал. 2, съдът е приел, че оспорващият мотивира искането си единствено с вероятността от настъпване на непоправими вреди, с оглед невъзможността да изпълнява трудовите си функции и да обслужва себе си и семейството си. От представените шест броя епикризи относно здравословното му състояние, пет от тях са от 2017 г., и една от 2019 г. и касаят различни заболявания, не обуславят твърдените труднопоправими вреди. За останалите твърдения относно изпълнение на трудовите задължения не са представени доказателства. Приел за ирелевантно в производството по искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, представеното изследване от СМДЛ Рамус ООД, вечерта на 02.11.2024 г. Приел, че проведените изследвания са неотносими и към въпроса за вероятната основателност на жалбата. Кръвната проба не е дадена реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда и установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а е изготвена в последващ извършената проверка момент, при сериозна значимост за резултатите на фактора време. Жалбоподателят не сочи конкретни вреди / конкретизирани по вид и размер/, които биха настъпили в патримониума му, в резултат от предварителното изпълнение на заповедта по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, не е извършено позоваване на конкретни вреди, размер и т. н., които биха настъпили от предварителното изпълнение на акта. Липсва конкретизация относно вида, естеството и евентуалния размер на тези вероятни вреди и пропуснати ползи, които биха настъпили от допуснатото от законодателя предварително изпълнение на заповедта, не е посочено ново обстоятелство което не е съществувало при издаването на административния акт. При евентуална отмяна на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка като незаконосъобразна, вредите подлежат на репарация по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 и сл. от АПК. Определението е правилно. . Правилно съдът е приел, че жалбоподателят не сочи конкретни вреди / конкретизирани по вид и размер/, които биха настъпили в патримониума му, в резултат от предварителното изпълнение на заповедта по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, не е извършено позоваване на конкретни вреди, размер и т. н., които биха настъпили от предварителното изпълнение на акта. Липсва конкретизация относно вида, естеството и евентуалния размер на тези вероятни вреди и пропуснати ползи, които биха настъпили от допуснатото от законодателя предварително изпълнение на заповедта. В частната жалба заявява, че е невъзможно е към настоящия момент да конкретизира конкретни вреди/ по вид и размер/, каквото е изискването на съда. Представените доказателства за проведените изследвания са относими към въпроса за вероятната основателност на жалбата. Съдът посочил, че кръвната проба не е дадена реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда и установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози, което от значение за спора по същество. От изпълнението на акта могат да настъпят твърдените в частната жалба значителни или труднопоправими вреди, но правилно съдът е приел, че охранямият обществен интерес е свързан с безопасността на движението по пътищата Известно е, че предписаните медицинските изследвания отнемат значителен период от време, но поради това обстоятелство не следва да се спира допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, което е с оглед предвидените в закона цели. Твърдените вреди могат да настъпят от изпълнението на акта, а не от предварителното му изпълнение. Още повече с решение № 107 от 04.02.2025 г. по същото дело Административен съд Монтана е отхвърлил жалбата, като е приел, че производството жалбоподателят не е ангажирал и представил доказателства да са извършени предписаните медицински изследвания и в срок, за тези твърдения не се представени доказателства. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение