Решение № 898 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7861/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу Решение №18246 от 29.05.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по административно дело № 3366/2025 г. С обжалваното решение съдът отменя Заповед № 2056 от 20.02.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. първо от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация и решение на Комисията по т. 8 от Протокол № 13 от 20.02.2025 г., е забранено на "Микро кредит" АД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика – дружеството да предоставя на потребителите невярна информация за размера на годишния процент на разходите (ГПР) и общите разходи, като не включва в ГПР цената на допълнителни услуги пакет „Комфорт“ и „Връщане в 30-дневен срок“. Касационният жалбоподател - председателят на КЗП счита обжалваното решение за неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като при оценяване на представените по делото доказателства, не е съобразил естеството, законовата цел и съдържанието на оспорваната заповед. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и счита, че са налице предпоставките на чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП относно наличието на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с установените в доктрината и практиката правила на формалната логика при обективиране на своята воля. Иска се отмяна на оспорваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорваната заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – "Микро кредит" АД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът се представлява от адвокат И. Беслемешки. Подадена е частна жалба от на председателя на КЗП срещу Определение №21665 от 24.06.2025 г. по адм.д. №3366/2025 г. на АССГ, с което е допълнено Решение №18246 от 29.05.2025 г. в частта за разноските, като е осъдена КЗП да заплати на "Микро кредит" АД, направените по делото разноски в размер на 18050 лева. Частният жалбоподател - председателят на КЗП намира обжалваното определение за неправилно. Като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че не е преклудирано правото да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и след приключване на устните състезания по делото, тъй като по обективни причини в съдебно заседание не е присъствал негов процесуален представител. Счита, че от протокола от проведеното в първоинстанционния съд съдебно заседание не става ясно дали е представен списък на разноските от дружеството. Иска отмяна на определението и постановяване на ново, с което да се отхвърли искането за присъждане на разноски, алтернативно да се намали размерът на адвокатското възнаграждение. Ответникът по частната жалба - "Микро кредит" АД изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения подробно изложени в депозираното по делото писмено възражение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По касационната жалба: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административното производство е започнало във връзка с Искане, изх. № Ц-03- 9139/14.09.2024 г. от председателя на КЗП до „Микро Кредит“ АД. „Микро Кредит“ АД представя документи с peг. № Ц-03-9139/24.09.2024 г. (Договор за Microcredit № 9052-00179971 от 30.04.2024 г. с титуляр А.Й., ведно с искане за заем от 17. 04. 2024 г. - тарифа за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД към договори за заем, в сила от 15.04.2024 г.; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, на основание чл. 192, т. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 41, ал. 3, т. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). С Писмо, изх. № Ц-03-9139 от 28.11.2024 г. от кредитора са изискани допълнително следните документи: · Погасителен план във връзка с Договор за заем Microcredit №9052-00179971/30.04.2024 г.; · Документ, удостоверяващ начина на усвояване на отпуснатата сума във връзка с Договор за заем Microcredit №9052-00179971/30.04.2024 г.; · Искане за допълнителни услуги пакет „Комфорт" и „Връщане в 30-дневен срок” и Договор за допълнителни услуги пакет „Комфорт" и „Връщане в 30-дневен срок“, във връзка с Договор за заем Microcredit № 9052-00179971/30.04.2024 г. /ако има такива/; · Документи за извършени плащания от потребителя във връзка с погасяването на кредита /платежни, счетоводни книги, извлечения и др./ по Договор заем Microcredit 9052-00179971/30.04.2024 г. към 30.11.2024 г.; · Договор за паричен заем Microcredit, сключен с физическо лице за периода 1.04.2024 г. - 30.07.2024 г., за сума над 400 лв. и срок за погасяване над три месеца, във връзка с който потребителят е изразил желание за допълнителни услуги: пакет „Комфорт" и „Връщане в 30-дневен срок", ведно с всички приложими документи - искане за Microcredit, стандартния европейски формуляр (СЕФ), погасителен план, искане за допълнителни услуги и договор за допълнителни услуги, документи удостоверяващи начина на усвояване на кредита, както и неговото погасяване към 30.11.2024 г. /платежни, счетоводни книги, извлечения и др./; · Справка за брой сключени договори с физически лица през 2024 г., за които е изразено желание за ползване на допълнителни услуги пакет „Комфорт" и „Връщане в 30-дневен срок"; · Справка за брой сключени договори с физически лица през 2024 г., за които не е заявено ползването на допълнителни услуги пакет „Комфорт” и „Връщане в 30-дневен срок", като се приложи 1 бр. договор, сключен за периода 01.01.2024 г. – 30.09.2024 г., ведно с искане за отпускане на паричен заем Microcredit, СЕФ, погасителен план, документи удостоверяващи начина на усвояване на кредита, както и неговото погасяване към 30.11.2024 г. /платежни, счетоводни книги, извлечения и др./; · Информация относно изчисляването на ГПР за договори, за които е изразено желание за допълнителни услуги пакет „Комфорт“ и „Връщане в 30-дневен срок" и по-конкретно включена ли е цената на услугата при изчисляване на ГПР; · Типова бланка на договор за предоставяне на паричен заем. На 06.12.2024 г, с Писмо, вх. № Ц-03-9139 са постъпили част от изисканите документи. С Писмо, изх. № Ц-03-9139/12.12.2024 г., на кредитора отново е разпоредено да представи горепосочената информация, което не е направено, като в отговор на отправените искания „Микро Кредит" АД в придружителни Писма №Ц-03-9139/06.12.2024 г. и №Ц-03-9139/23.12.2024 г. заявява, че за да представи договор за паричен заем Microcredit, отговарящ на зададените критерии /да е сключен с физическо лице за периода 01.04.2024 г. - 30.07.2024 г. за сума над 400 лв. и срок за погасяване над три месеца, във връзка с който потребителят е изразил желание за допълнителни услуги пакет „Комфорт" и „Връщане в 30-дневен срок", ведно с всички приложими документи - искане за Microcredit, СЕФ, погасителен план, искане за допълнителни услуги и договор за допълнителни услуги, документи удостоверяващи начина на усвояване на кредита, както и неговото погасяване към 30.11.2024 г. Относно исканите статистически справки, кредиторът отправя запитване към контролния орган, каква е необходимостта от представянето на такава информация, тъй като същата била чувствителна търговска информация и не била съотносима към настоящото контролно производство. Според административния орган и с двете писма „Микро Кредит" АД не дава ясен отговор относно договорите за паричен заем, за които е изразено желание от потребителите за закупуване на допълнителни услуги, цената на услугите включена ли е при изчисляване размера на ГПР, а отговаря, че размерът на ГПР е изчислен, съгласно глава Пета от Закона за потребителския кредит, като не посочва допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. От прегледа на представените документи от „Микро Кредит" АД с Писма, вх. № Ц-03-9139/24.09.2024 г., №Ц-03-9139/12.12.2024 г. и №Ц-03-9139/23.12.2024 г., на 3.01.2025 г. е установено, че „Микро Кредит" АД е небанкова финансова институция, предоставяща парични заеми на потребители чрез договор за потребителски заем Microcredit и Общи условия към договор за заем Microcredit от 05.02.2024 г. Съгласно Раздел X., т. 39 от Заключителни разпоредби от Общи условия към договор за заем Microcredit от 05.02.2024 г., „Микро Кредит" АД предоставя допълнителни услуги към подписан договор за заем Microcredit, чиито вид и цени са подробно описани в „Тарифа за допълнителни услуги", представляваща неразделна част към договора Microcredit, по желания на заемополучателя, може да ползва и пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ или пакет „Комфорт" и самостоятелна допълнителна услуга „Връщане в 30-дневен срок". Относно Договор за заем Microcredit № 9052-00179971 на 30.04.2024 г., потребителят е обвързан с договор за заем, съгласно отправено Искане за заем №9052-00179971/17.04.2024 г. Във връзка с Договора за заем Microcredit №9052-00179971/30.04.2024 г., няма отправено искане от потребителя за закупуване на пакети допълнителни услуги. Преди подписване на договора за заем Microcredit №9052-00179971/30.04.2024 г. на 17.04.2024 г. на потребителя е предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, който: съдържа изискуемата информация, съгласно ЗПК, но не е във формата, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗПК. В част III Разходи по кредита, т.4.3. Всеки друг разход, свързан с договора за кредит, кредиторът попълва „неприложимо за този вид кредит“. Съгласно Раздел II, Договор при общи условия, т. 2. от Общи условия към договор за заем Microcredit от 05.02.2024 г., „Настоящите Общи условия се прилагат към исканията за Microcredit и към Договорите Microcredit“. Съгласно Раздел: X., т. 39 от Заключителни разпоредби от Общи условия към договор за заем Microcredit от 05.02.2024 г. Тарифата за допълнителни услуги е неразделна част към договора Microcredit. Съгласно Тарифата за допълнителни услуги на „Микро Кредит" АД към Договори за заем в сила от 15. 04. 2024 г., публикувана на официалния интернет сайт на https://microcredit.bg/obshti-usiovia/tarifa, потребителите дължат такси за допълнителните услуги, конкретно посочени в тарифата. Въз основа така установеното, е издадена обжалваната Заповед № 2056/ 20. 02. 2025 г. на председателя на КЗП, с която е забранено на „МИКРО КРЕДИТ“ АД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение I-во /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във вр. с чл. б8г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП, а именно - дружеството да предоставя на потребителите невярна информация за размера на ГПР и общите разходи, като не включва в ГПР цената на допълнителни услуги пакет „Комфорт" и „Връщане в 30-дневен срок". Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. След анализ на разпоредбата на чл. 42, т. 2 ЗЗП, съдът сочи, че установените факти във връзка с посочената като нарушена разпоредба, не са относими към осъществяване на заблуждаваща нелоялна търговска практика по ЗЗП. По отношение на посоченото нарушение на чл. 27 ЗЗП, съдът приема, че се носи административнонаказателна отговорност, като не са изложени мотиви, от които да се установи защо според административния орган извършването на нарушение по чл. 27 ЗЗП води до заблуждаваща нелоялна търговска практика. Първоинстанционният съд намира, че липсват каквито и да било мотиви и доказателства, от които да се установи защо според административния орган дружеството използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение I-во ЗЗП. Въз основа на горното, първоинстанционният съд отменя оспорваната заповед, като присъжда разноски с оглед изхода на спора. Решението е правилно. По отношение на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът излага оплакване, че съдът не е зачел в мотивите си естеството, законовата цел и съдържанието на оспорваната заповед. Безспорно е, че съдът, с оглед на чл. 172а, ал. 2 АПК, е длъжен в мотивите си, освен становищата на страните и фактите по делото, да изложи и правните си изводи. Липсата на мотиви е основание за отмяна на съдебното решение, защото пречи да се провери правилно ли е процедирал съдът при разглеждане и решаване на делото. В случая, видно от обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е изложил мотиви, като е обосновал подробно правните си изводи относно издаване на оспорваната заповед в противоречие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Дали тази преценка е правилна и обоснована е въпрос на обоснованост и съответствие с материалния закон на съдебното решение, а не е липса на мотиви. Това прави довода на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила неоснователен. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите от фактическия състав на нелоялната търговска практика. Съгласно § 13, т. 23 ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. В съответствие с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. В случая с разпоредителната част на обжалваната заповед се забранява на "Микро кредит" АД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) – дружеството да предоставя на потребителите невярна информация за размера на ГПР и общите разходи, като не включва в ГПР цената на допълнителни услуги пакет „Комфорт“ и „Връщане в 30-дневен срок“. За да е налице фактическият състав на твърдяната от органа заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, е необходимо да са налице кумулативно следните три елемента: 1.) търговска практика; 2.) която съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и 3.) има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговска практика. В мотивите на обжалваната заповед се сочи, че в Стандартния европейски формуляр, предоставен на потребителя, в Част III „Разходи по кредита“, т. 4.3 „Всеки друг разход, свързан с договора за кредит“ – „неприложимо за този вид кредит“, е невярна, тъй като потребителят дължи разходи за услуги свързани с договора за кредит и следователно е подвеждаща. От представените по делото доказателства във връзка със сключения Договор за заем Microcredit №9052-00179971/30.04.2024 г., включително СЕФ към този договор се установява, че потребителят не е ползвал допълнителни услуги пакет „Комфорт" и „Връщане в 30-дневен срок". В случая няма депозирано от заемополучателя по този договор Искане за допълнителни услуги, в съответствие с т.39 от Заключителните разпоредби на Общите условия към Договор за заем Microcredit, за да е налице задължение на заемодателя да предостави исканата информация в съответствие с чл. 5, ал. 1 ЗПК. Именно в посочената разпоредба изрично е предвидено, че на потребителя се предоставя своевременно информация съобразно изразените от него предпочитания. След като в искането за заем от 17.04.2024 г. липсва воля в тази насока, липсва и задължение на заемодателя да включи тази информация в предоставения СЕФ. Доколкото услугата е „при поискване“ от заемополучателя, не могат да бъдат възприети доводите на касатора за предотвратяване на бъдещото приложение на процесната търговска практика спрямо добросъвестните потребители. Следващото установено от административния орган основание за издаване на оспорваната заповед е нарушение на чл. 42, т. 2 ЗПК, тъй като дружеството не е представило исканите документи и информация, с което е възпрепятствало длъжностното лице по ЗЗП да упражни правата си по чл. 41, ал.3, т. 1 ЗПК. Съгласно чл. 54 ЗПК, неизпълнението на посочените задължения е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на виновното лице, като посочените факти са напълно неотносими към фактическия състав на твърдяната от органа заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП. В административния акт е посочено още, че на сайта на дружеството е публикувана Тарифа за допълнителни услуги към договори за заем, в сила от 15.04.2024 г., в която са обявени различни цени за едни и същи услуги, в нарушение на чл. 27, ал. 3 ЗЗП. Съгласно посочената разпоредба, означаването на различни цени за една и съща услуга в търговския обект е забранено. Ако въпреки това са посочени различни цени за една и съща услуга, потребителят заплаща по-ниската цена. Не са изложени мотиви кои услуги има предвид административният орган и каква е връзката им с ГПР. Нито едно от последните две фактически основания за издаване на оспорваната заповед, не кореспондира с разпоредителната част на акта и не е свързано с информация за размера на ГПР. Разпоредителната част на административния акт обективира волята на административния орган. Тя е проява на неговата власт едностранно да предизвика правни последици и е цел на проведеното административно производство. Нейното изпълнение законодателят гарантира чрез държавната принуда, а не мотивите на акта, които биха могли да имат обвързваща сила единствено между страните по съответното съдебно дело. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременното искане на ответника и на основание чл. 143 АПК, на "Микро кредит" АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 12 000,00 лева платено адвокатско възнаграждение по Споразумение за правни услуги от 14.03.2025 г. Устните състезания по делото са приключили преди датата на въвеждане на еврото в Република България, поради което и в съответствие с чл. 11, ал.2 и 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, стойността на разноските е в лева. По частната жалба: Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: На 05.06.2025 г. по делото е постъпило искане от "Микро кредит" АД за допълване на Решение №18246 от 29.05.2025 г. на АССГ по административно дело № 3366/2025 г., в частта за разноските, тъй като съдът не се е произнесъл по направеното искане на дружеството. С обжалваното в настоящото производство определение, съставът на АССГ е допълнил съдебно решение, в частта за разноските като е осъдил КЗП да заплати на "Микро кредит" АД, направените по делото разноски в размер на 18 050,00 лева. За да уважи искането, първоинстанционният съд е посочил, че разноските са своевременно поискани от процесуалния представител на жалбоподателя, а ответникът не е направил възражение за прекомерност до приключване на устните състезания по делото. Определението е правилно. В съответствие с чл. 248, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Претенцията за разноски е обусловена от изхода от спора, като право на разноски има страната, спечелила делото в съответната инстанция. В случая с процесното решение е отменена оспорваната заповед, като в съответствие с чл. 248, ал.1 ГПК във връзка с чл. 144 и чл. 143, ал. 1 АПК, с обжалваното определение, съдът е допълнил съдебното решение, като е присъдил разноски на дружеството с оглед изхода на спора. Жалбоподателят се позовава на т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, която е относима към молбата за изменение на решението в частта за разноските, какъвто не е настоящият случай. Изправени сме пред допълване на решението в частта за разноските, тъй като съдът с решението не се е произнесъл по претендираните от страната разноски, като в съответствие с т. 8 от посоченото тълкувателно решение на ВКС, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. В допълнение, следва да бъде посочено, че видно от протокола от 29.04.2025 г. за проведеното пред първоинстанционния съд съдебно заседание и представените писмени доказателства се установява, че съдът изрично е сезиран с искане за присъждане на разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК. Във всеки акт, с който приключва производството в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Неговата компетентност да намали поради прекомерност заплатеното от страната възнаграждение в съответната инстанция законодателят обусловя от съответно искане на насрещната страна. Преобразуващото възражение следва да се релевира до приключване на устните състезания. Устните състезания са последният етап, до който страните могат да въвеждат нови искания. След приключване на устните състезания съдът е длъжен да обяви решението. Аргументите следват от чл. 149 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, който се прилага във всеки стадий на процеса. Следователно преклузията на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение настъпва с приключването на устните състезания. В допълнение, съгласно разясненията, дадени с т. 3 и т. 11 от горепосоченото тълкувателно решение на ВКС, искането за присъждане за разноски от една страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно и процесуалноправно обвързани по време. Срокът по чл. 80 ГПК касае както искането за разноски, така и искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призована за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция, като след този момент възражението за прекомерност е преклудирано. До приключване на устните състезания в първоинстанционното производството, дружеството е сезирало съда с искане за присъждане на разноски, като е представило и доказателства, че разноските са направени, поради което правилно първоинстанционният съд е допълнил съдебното решение в частта за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение