Решение № 5434 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6611/2018 г.

Решение № 5434 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6611/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Б., чрез неговия председател И. Костовски срещу Решение № 137/04.04.2018 г., постановено по адм. дело № 16/2018 г. на Административен съд – В.. Излагат се оплаквания за неговата неправилност, като постановено, при противоречие с материалния закон – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго, с което бъде отменено обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба – Окръжна прокуратура В. не взима становище по жалбата и не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания съдебен акт на Административен съд – В. по протест на окръжна прокуратура В., предявен от прокурор В. Вътов е отменена разпоредбата на чл. 109, т. 2 и § 2, ал. 1 от Наредба № 4 за реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на О. Б., (Наредбата) приета с Решение № 111/19.09.2008 г., взето по Протокол № 9 от заседание на Общински съвет Б. от същата дата. За да постанови този резултат съдът е установил, че с протестираните разпоредби на чл. 109, т. 2 и § 2, т. 1 от Наредбата е въведено ограничение за участие в процедурата по провеждане на конкурси на кандидати, които са неизправна страна по провоотношение с О. Б. или като участници в предходни търгове и конкурси са се отказали от сключване на договор. Въз основа на тази констатация е изложил съобръжения, че така приетите разпоредби са в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно която "икономиката на Република България, се основава на свободната стопанска инициатива", а ал. 2 на същата гласи, че "законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя". Направил е извод, че нормата на чл. 109, т. 2 от Наредбата въвежда изискване, което създава по-благоприятен режим за определена категория лица, а именно – тези които нямат задължение към О. Б., спрямо тези, които имат такива задължения, като същото е в нарушение на основните принципи залегнали в чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България. Въз основа на тези изводи е приел, че е налице основание за отмяна на оспорената разпоредба от Наредбата. Приел е, че подобни съображения важат и за разпоредбата на § 2, ал. 1 от Наредбата. Изложени са също така подробни мотиви, че въведените ограничения в протестираните текстове са в противоречие и с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Посочил е, че същата регламентира, че при административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност държавните органи и органите на местната власт не могат да налагат изисквания, ограничения и тежести, които да водят до ограничаване на конкуренцията и които не са необходими за постигане целите на закона. Прието е по-нататък в мотивите, че в случая с протестираните разпоредби на Наредбата е въведено неравенство на стопанските субекти, изразяващо се в ограничаване на кръга от лица, имащи право да участват в процедура по провеждане на конкурс или търг на територията на О. Б., като е въведена административна пречка за тези от тях, които са неизправна страна по правоотношение с общината, както и участници по предходни конкурси и свързани с тях лица, които са отказали да сключат договор с общината. В заключение е приел, че това обстоятелство поставя в привилегировано положение определени кандидати пред останалите такива и пряко нарушава цитираните разпоредби на Конституцията и ЗОАРАКСД. Въз основа на тези изводи първоинстанционният съд е приел протеста за основателен и е отменил протестираните с него разпоредби от Наредбата. Решението е правилно. Правните изводи на съда са в съответствие с приложимия материален закон и изцяло се споделят от настоящата инстанция и не се нуждаят от допълване. Не са допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. С оспорената разпоредба на чл. 109, т. 2 е предвидено, че комисията не класира участващ в конкурс участник, ако установи, че той е лице, неизправно по правоотношение с общината или системно нарушава актове на Общинския съвет. В същия смисъл е и разпоредбата на § 2, ал. 1 от ДР на Наредбата, където е предвидено недопускане до участие в търг или конкурс по реда на Наредбата на лица, които са били /са в договорни отношения с общината и имат неизпълнени задължения към нея, както и такива лица, които са участвали в търг или конкурс, спечелили са го и са се отказали от сключване на договор с общината. Първоинстанционният съд подробно и правилно е тълкувал разпоредбите на ЗНА, ЗОАРАКСД и Конституцията и е формирал обоснован и законосъобразен извод за несъответствие на оспорените разпоредби на Наредбата с материалния закон. В чл. 76, ал. 3 АПК, чл. 8, чл. 15 ЗНА и чл. 21, ал. 2 ЗМСМА е установено правомощие на Общинския съвет да приема наредби, с които да регламентира обществени отношения от местно значение, неуредени и съобразени с актове от по–висока степен. Това е така, тъй като съгласно чл. 2, т. 1-3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол /ЗОАРАКСД/, органите на местното самоуправление могат да осъществяват контрол върху стопанската дейност за защита на националната сигурност и обществения ред, изключителните и суверенни права на държавата, както и личните и имуществени права на лицата и околната среда. Както правилно е посочил съдът в мотивите на обжалваното решение в чл. 3, ал. 3 ЗОАРАКСД обаче е въведено ограничение, съобразно което не могат да се налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане целите на закона. Обосновани са изводите на решаващият съд, че оспорените разпоредби са в противоречие с нормативен акт от по-висока степен, тъй като се въвежда необосновано ограничение под формата на допълнително условие за участие в стопанската дейност. Правилно съдът е приел, че е недопустимо с наредба на общински съвет да се въвеждат допълнителни условия, които не са предвидени в нормативен акт от по-висока степен и с които фактически се ограничава свободната стопанска дейност, като физическите и юридически лица се поставят в зависимост от изпълнение на определени задължения. Следва да се посочи, че оспорените разпоредби са в противоречие и с принципите, залегнали в чл. 2 ЗОАРАКСД, тъй като недопустимо се ограничава кръга от лица, които имат право да участват в търгове и конкурси на територията на общината и е в противоречие разпоредбите на ЗОАРАКСД. Като е приел, че протестираните разпоредби от Наредбата са в противоречие с посочените по–горе разпоредби са незаконосъобразни, поради противоречие с материалния закон, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение