Определение № 90 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4548/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба В. И. В. ,чрез адв К.К. за допълване на определение №465 от 27.05.2020г на ВКС ІІІ г.о, постановено по настоящето дело на основание чл. 288 ГПК В молбата се иска допълване на определението с присъждане на разноски за адвокатска защита в касационното производство. Върховен касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение, постановено в бракоразводен процес,в частта по определения режим на лични отношения с детето след развода В молбата се изтъква, че като ответник по касационната жалба молителят е направил, заявил и доказал разноски в резмер на 600 лв,за което съдът е пропуснал да се произнесе .В определението разноски не са присъждани. Постъпило е становище /вх.№7197/24.09.2020г/ от Г. К. П.,чрез адв.А. ,в което се оспорва допустимостта на молбата от 03.07.2020г ,като постъпила след едномесечния срок.Развити са съображения за неосонователност на исканото изменение ,тъй като не е бил представен списък по чл. 80 ГПК и няма доказателства възнаграждението за адвокатска защита да е заплатено Искането е оспорва като неосноватерлно и поради това ,че се касае за бракоразводно дело, като при постановяването на развода съдът е приел вина на двамата съпрузи. Изтъква се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С определение №11 от 06.01.2021г по гр. дело № 4548 / 2019 г на ВКС молбата е оставена без разглеждане поради пропускане на срока по чл.248,ал.1, което определение е отменено по частна жалба на настоящия молител с определение № 69/25.02.2012г по ч гр.д № 407/20121г на 4-то г.о на ВКС предвид констатацията ,че допълване на определението с присъждане на разноски е поискано още на 05.06.2020г, т.е в законния срок с молба ,която не е била надлежно администрирана и не е взета предвид от настоящия състав на ВКС, 3-то г.о при постановяване на определението от 06.01.2021г. Предвид гореизложеното, искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определение №465 от 27.05.2020г на ВКС ІІІ г.о с присъждане на разноски е допустимо и по същество е основателно .Не се споделят оплакванията на ответника за недопустимост поради неприложен списък на разноските с отговора на касационната жалба. Дължи се допълване на съдебния акт, поради пропуск на настоящия състав на ВКС да се произнесе с крайния си акт по своевременно заявено искане за разноски. Съгласно т. 8 на ТР № 6/2013 Г. на ОСГТК на ВКС списъкът на разноските е предпоставка за допустимост само на искането за изменение на съдебния акт в частта за разноски, какъвто настоящият случай не е. Неоснователно е възражението,че във фазата по касационно обжалване на въззивно решение в частта относно мерките за лични отношения с децата след развода, които въззивният съд изменил ,след като по отношение на прекратяването на брака с развод е налице влязло в сила решение,въпросът за вината е определящ за присъждането на разноските понастоящем ,като се дерогират общите правила. Не се споделя доводът на насрещната страна, че разноските за адвокатско възнаграждение не са доказани .Към отговора, с който са поискани е приложен договор за правна защита и съдействие от 08.11.2019 г., в който е посочено, че сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение е изплатена в брой, Съгласно т.1 на ТР № 6/2013 Г. самият договор е разписка за получването на сумата и доказва разхода. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното възнаграждение. Същото незначително надхвърля минималното по чл.9, ал.3 от Наредба №1/ 2004г на Висшия адв съвет за случаи на изготвяне на отговор по касационна жалба, освен това делото е с фактическа и правна сложност. По отношение на разноските,извършени от молителя при обжалването с частна жалба на определението от 06.01.2021г и установени в размер на 15 лв, същите подлежат на присъждане с настоящето определение ,заедно с разноските в размер на 600 лв, установени в производството по касационно обжалване на решението. Неоснователно е възражението на насрещната страна ,че не ги дължи. Разноските в производството по ч гр.д № 407/2012г на 4-то г.о на ВКС не се присъждат самостоятелно, а съобразно издхода на делото по основното производство.За тези разноски разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК също не се прилага самостоятелно и в зависимост от страновището на насрещната страна по основателността на частната жалба. Освен това, по молбата с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК Г. П. е депозирала становище чрез своя пълномощник по делото, в което е оспорила допустимостта на искането поради неспазване на едномесечния срок.Едва при отговора на частната жалба срещу определението за оставяне на молбата без разглеждане, тази страна е изтъкнала осъществили се с нейно участие процесуални факти, от които следва обратния извод. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III- тo г.о.,