Определение № 11164 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9541/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Висшия адвокатски съвет, представляван от председателя д-р И. Д., срещу определение №15096 от 20.08.2024 г., постановено по административно дело № 8066/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против разпореждане №ЛДС - 24 -4/22.07.2024г. на Л. К. - инспектор към Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) и е прекратено производството по делото. Наведени са доводи за неправилност на определението, като се иска отмяната му и допускане за разглеждане на въпроса за незаконосъобразността на разпореждането по същество. Не се претендират разноски. Ответникът - Л. К. - инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение при извършената служебно проверка на оспореното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд, на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на Висшия адвокатски съвет, срещу разпореждане №ЛДС - 24 -4/22.07.2024г. на Л. К.- инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) и е прекратено производството по делото. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че производството е образувано по искане на Висш адвокатски съвет от 17.05.2024г., което има характер на сигнал по смисъла на чл.62 от ПОДИВСС във вр. с чл.119 и сл. от АПК. Оспореното разпореждането, с което е спряно административното производство по преписка рег. №ЛДС - 24 -4/17.05.2024г., образувано по този сигнал и на неправилно посочено, според АССГ правно основание по чл. 54, ал.1, т.5 от АПК не го прави административен акт, след като и искането по което е постановено не е за издаване на административен акт. Според съда по аргумент от чл.124, ал.2 от АПК, след като решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване, то и разпореждането за спиране не подлежи на обжалване по реда на чл. 202, т.2 АПК. С доводи за недопустимост на подадената жалба, съдът я оставя без разглеждане на основание чл.159, т.1 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Видно от данните по преписката в ИВСС е постъпило искане от заместник - председателя на Висшия адвокатски съвет, адресирано до Висшия съдебен съвет с копие до Инспектората към Висшия съдебен съвет с вх. № ЛДС -24 -4 от 17.05.2024г., разпределено като сигнал № Ж -24 -09812/20.05.2024г. на инспектор Л. К.. Подадено е, относно разпореждане №8 от 24.04.2024г. на съдебния администратор на Софийски районен съд с предложение Висшия съдебен съвет и Инспектората към ВСС да предприемат спешни мерки за преустановяване на незаконосъобразното ограничаване правата на адвокатите за достъп до делата, извършени с посоченото разпореждане №8 от 24.04.2024г. на съдебния администратор на СРС, издадено при липса на компетентност и в противоречие с чл.31 ЗА и чл.77, ал.3 ПАС, приет от ВСС. С оспореното пред АССГ разпореждане на Л. К. - инспектор към ИВСС, предвид събрана информация в хода на предварителното проучване е спряно на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК административното производство по преписка вх. рег. № ЛДС - 24 -4/17.05.2024г. и вх. рег. № КЛДС - 24 -4/ 28.06.2024г. по описа на ИВСС до приключване с влязъл в сила съдебен акт на висящите съдебни производства по описа на АССГ, образувани срещу разпореждане № 8 от 24.04.2024г. на съдебния администратор на Софийски районен съд. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на АССГ в оспореното определение, че разпореждането на инспектор към ИВСС не подлежи на оспорване по реда на АПК и подадената срещу него жалба е недопустима на основание чл.159, т.1 от АПК. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет като орган в системата на съдебната власт, осъществяващ регламентираните в чл. 132а, ал. 6 - ал. 9 от Конституцията на Република България и чл. 54 ЗСВ правомощия, не отговаря на определението за административен орган, съдържащо се в § 1, т. 1 ДР от АПК, доколкото не е орган, принадлежащ към системата на изпълнителната власт, и не е носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Функциите на ИВСС са контролно-установителни, тъй като той е оправомощен единствено да установи съществуващото фактическо положение, без да го изменя. Според чл. 56, ал. 1 ЗСВ инспекторатът осъществява дейността си чрез проверки, предвидени в годишната му програма, или по сигнали. Оспореното пред АССГ разпореждане за спиране на производството е постановено именно по подаден сигнал от Висшия адвокатски съвет, който е свързан с незаконосъобразно ограничаване на правата на адвокатите за достъп до делата в СРС в резултат на издадено от съдебния администратор разпореждане. Това разпореждане, с което е спряно производството, образувано по преписката е сред актовете на ИВСС по повод на извършваната от инспектората контролно-установителна дейност, които не подлежат на съдебен контрол. Правомощията на ИВСС при разглеждането на подаден сигнал са контролно-установителни, тъй като той е оправомощен единствено да установи съществуващото фактическо положение, без да го изменя. Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 1-т. 2 ЗСВ, Инспекторатът проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи; проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела. Съгласно т. 5 при констатирани нарушения, сигнализира административния ръководител на съответния орган на съдебната власт и съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Според т. 6. прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и административни ръководители на органите на съдебната власт, а според т. 7 отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително до компетентните органи на съдебната власт. С оглед правомощията, които ИВСС има по силата на ЗСВ, следва извод, че при тяхното изпълнение не могат да се създадат права и задължения, респ. да се засегнат права и законни интереси на жалбоподателя в качеството му на лице, подало сигнал. Актът, постановен по подаден сигнал, не подлежи на обжалване, поради което и постановените актове в хода на проверката, както в случая за спиране на производството не подлежат на съдебно обжалване. Правилно с оспореното определение, АССГ е приел подадената жалба на Висш адвокатски съвет за недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. В тази насока е и практиката на ВАС - определение № 17286 от 17.12.2019 г. по адм. д. № 13691/2019 г., VІ отд.; решение № 167 от 07.01.2021 г. по адм. д. № 7824/2020 г., VІ отд.; определение № 4205 от 01.04.2021 г. по адм. д. № 2499/2021 г., VІ отд. и др. Като е оставил без разглеждане жалбата на основание чл. 159, т 1 АПК и е прекратил производството по делото, Административен съд София - град е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,