Определение № 9137 от 03.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8856/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на К. С. О., Н. Г. О. и Е. Г. О., всички от гр.Благоевград, чрез адв. Арнаудов срещу Определение № 2381/16.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1366/2024 г. по описа на Административен съд-Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на определението. Счита, че са налице правопораждащите факти, даващи основание на ищците да предявят процесния иск за обезщетение. Претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба Община Благоевград,чрез процесуален представител, заявява становище в срока и по реда на чл.232 от АПК за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на обжалваното определение като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното определение, административният съд е прекратил производството по делото и е оставил без разглеждане исковата молба по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на настоящите частни жалбоподатели против Община Благоевград за обезщетение на причинени неимуществени вреди от твърдяно незаконосъобразно бездействие на кмета на общината да изготви и приеме нов ПУП на ЦГЧ на Благоевград за парцел І, пл. № 2708 и парцел ІІ, пл. № 2709, считано от влизането в сила на Решение № 289 от 28.07.1995 г. по адм.д. № 2/1995 г. на Окръжен съд – Благоевград. За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел, че ищците не са отстранили нередовности на исковата молба, въпреки неколкократните указания от съда, поради което исковата молба не съдържа обстоятелства, които да бъдат квалифицирани по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съдът е посочил, че е налице противоречие между посочените обстоятелства и петитума на исковата молба, което не е отстранено и с допълненията към исковата молба. За редовността на исковата молба (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 204, ал. 5 АПК) увреденият следва да очертае ясно и конкретно в какво се изразяват извършените при и по повод административна дейност действия или в какво се изразява задължението за действие, произтичащо от нормативен акт. Обосновал е решаващ извод, че в конкретния случай исковата молба не съдържа обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като бездействие за изпълнение на произтичащо от нормативен акт задължение, на каквото основание, според петитума, е предявен искът. Така постановеното определение е правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Под незаконосъобразни бездействия следва да се разбира дължими по силата на закона фактически действия. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях правилно е приел, че доколкото се твърди бездействие от страна общината да приеме нов ПУП за имота на ищците, това предполага намеса на компетентните органи, чрез издаване на съответни правни актове, а не чрез фактически действия. Твърдените от страна на ищците бездействия не са фактически, а правни такива. Правилен е извода на административният съд, че твърденията в исковата молба, ведно с уточненията в подадените допълнителни молби, не могат да бъдат квалифицирани като фактически бездействия на общината по смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази връзка фактически бездействия не са посочени, нито са конкретизирани. Твърденията на ищците са изцяло свързани със задължението за извършване на действия, съответно липсата им, които действия обаче са правни. По изложените съображения не са налице сочените в частната жалба пороци на обжалваното определение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По отношение направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на Община Благоевград съдът намира, че претендираните суми за процесуално представителство по адм. дело №1366/2024 г. пред АС - Благоевград в размер на 24 650.00 лв., както и депозит за съдебно - медицинска експертиза в размер на 800.00 лв. следва да бъдат претендирани от първоинстанционния съд по цитираното дело. Пред настоящата инстанция са представени доказателства за процесуално представителство и извършени плащания общо в размер на 7 395.00 лв. / 6162.50 лв. по договор за правна защита и съдействие и 1232.50 лв. включен ДДС /. Въпреки направеното възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от процесуалния представител на частните жалбоподатели, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, претендираните разноски не са прекомерни, поради което слбедва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение