Определение № 60333 от 01.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3039/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.110/7.03.18 по ч.г.д.№.763/18 на ВКС, ІV ГО, е потвърдено определение №.24/5.01.18 по г.д.№.4654/17 на ВКС. Постъпила е частна касационна жалба вх.№.65452/30.06.21 от М. К. С., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е процесуално недопустима. С атакуваното определение са разгледани жалби срещу два акта – за връщане на жалба за бавност за отстраняване на нередовност и за отказ да се предостави правна помощ. По отношение на първия съдебен акт е прието, че правилно жалбата на страната срещу определение №.378/29.11.17 по ч.г.д.№.4654/17 на ВКС е върната като недопустима, тъй като е била насочена срещу акт на ВКС, който, макар да съдържа диспозитив „прекратява производството“, не е преграждащ по своя характер - с него е била оставена без движение молба за бавност, подадена по реда на чл.255-257 ГПК, и делото е било върнато на АС Бургас за отстраняване на нередовности; тези указания не водят до прекратяване на развитието на делото /съдът не се десезира, а напротив, чрез отстраняване на констатираните нередовности служебно обезпечава законосъобразното разглеждане на жалбата/. Доколкото съгласно чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ПК на обжалване подлежат само тези определения, които преграждат развитието на производството или чието обжалване е изрично предвидено в закона-какъвто характер определение №.378/29.11.17 няма, обжалваното пред предходния състав на ВКС определение е намерено за правилно. Потвърден е и отказа за назначаване на правна помощ. Изложени са мотиви, че същият е постановен, след като искането на страната за предоставяне на такава вече е било удовлетворено и й е бил назначен процесуален представител. При това положение и доколкото последният следва да я защитава във всички фази и инстанции съгласно чл.26 ал.2 ЗПП и страната вече разполага със защитник, към когото да се обръща за консултации по делата и да извършва дължимите процесуални действия по тях, постановеният отказ е правилен. Съобразно разпоредбата на чл.274 ГПК частни жалби могат да се подават срещу определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона – т.е. срещу определения и разпореждания, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване с частна жалба. Атакуваното пред настоящия състав определение не попада в никоя от визираните по-горе групи. В първата си част то е постановено срещу акт, който не прегражда по-нататъшното развитие на делото. От друга страна определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба /чл.95 ал.5 ГПК/. Определението на въззивната инстанция по нея, обаче, съгласно изричната разпоредба на чл.95 ал.6 ГПК, е окончателно. При тези обстоятелства определението на ВКС в частта, с която е потвърден отказа за предоставяне на правна помощ, също съставлява окончателен акт и на основание чл.95 ал.6 ГПК не би могъл да бъде предмет на инстанционен контрол. Предвид изложеното жалбата, с която е сезиран настоящият състав, като подадена срещу окончателен съдебен акт, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,