Определение № 1941 от 09.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 651/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ДЖЕНЕРЪЛ ДИВЕЛЪПМЪНТ ЕООД (н.) срещу определение № 399 от 21.02.2024 г. по т. д. № 2067/2023 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., с което е оставена без разглеждане подадената от него молба за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 1043 от 22.08.2023 г. по т. д. № 1131/2023 г. на Софийския градски съд, постановено на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ по молба на длъжника. С частната жалба се моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно. Оспорват се като необосновани и незаконосъобразни изводите на съда, че твърдените от молителя в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК обстоятелства са нововъзникнали и като такива не отговарят на изискванията на посочената разпоредба. Изтъква се, че констатациите по извършената ревизия са за период, обхванат от силата на пресъдено нещо на решението за откриване на производство по несъстоятелност, следователно се касае за новооткрито обстоятелство, а именно – липса на заявените от длъжника публичноправни задължения, въз основа на които е постановено атакуваното съдебно решение. Изложени са и доводи за добросъвестност на длъжника при предявяване на молбата по чл. 625 ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да формира извод за недопустимост на молбата за отмяна и да остави същата без разглеждане, предходният съдебен състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение е взел предвид, че с атакуваното влязло в сила решение е обявена неплатежоспособността на длъжника „Дженеръл дивелъпмънт“ ЕООД с начална дата - 01.02.2023 г., открито е производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на длъжника и същият е обявен в несъстоятелност, като производството по делото е спряно. С молбата за отмяна се поддържа, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото и не са могли да бъдат известни при решаването му – извършена ревизия от 05.09.2023 г. до 04.10.2023 г. и заличаване въз основа на предписанията на ревизията на неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО. От правна страна са изложени съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Т. е. новооткритите обстоятелства и новите писмени доказателства следва да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но да не са били включени в делото по обективни причини - различни от процесуална небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от съответната страна, респективно, ако страната е знаела за тези обстоятелства или е могла да се снабди и представи в хода на процеса съответното писмено доказателство, но не го е направила, искането за отмяна на посоченото основание се явява неоснователно. Необходимо е и новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото, т. е. тяхното съобразяване да доведе до други изводи относно предмета на спора. Съдът в случая е приел, че обстоятелствата, на които се позовава молителят, не са нови, а са нововъзникнали - осъществили са се след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение. От друга страна заличаването на данните по чл. 5, ал. 4 КСО, което според молителя е от съществено значение за изхода на делото, с оглед преценката на икономическото му състояние, е осъществено въз основа на факта, че дружеството, в качеството на работодател не е осъществявало дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността и не е извършвана трудова дейност от лицата с подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ. Очевидно е, че молителят е знаел, че не е осъществявал търговска дейност в посочения период и че не е извършвана трудова дейност от лицата с подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, като при полагане на нормално дължимата грижа, е могъл да наведе в хода на процеса твърдения за посочените обстоятелства. Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна, за което излага следните съображения: За да постанови атакуваното решение съставът на Софийския градски съд е съобразил заключението по назначената СИЕ, основано на справка от НАП и оборотна ведомост, представени от молителя, и е приел, че същият има изискуеми публичноправни задължения в общ размер от 9 313.68 лв., както и задължения за трудови възнаграждения в общ размер от 78 552.81 лв., които не е в състояние да изпълни, т. е. са налице основанията по чл. 608, ал. 1, т. 2 и т. 4 ТЗ, обуславящи неплатежоспособността му. С молбата за отмяна са представени доказателства за извършена ревизия, приключила със Задължителни предписания на ТП на НОИ – София-град, връчени на молителя на 06.10.2023 г., съгласно които „Дженеръл дивелъпмънт“ ЕООД е задължено да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО относно наетите от дружеството лица за периода от 26.01.2023 г. до 31.01.2023 г. по причина, че същите са подадени без основание – работодателят не е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността – 01.02.2023 г.; не е установена и извършвана търговско-стопанска дейност от дружеството, респективно няма извършвана трудова дейност от страна на лицата с подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за сключени трудови договори. С оглед изпълнение на предписанията е налична и справка от портала за електронни услуги на НАП, съгласно която дружеството няма задължения като осигурител за м. 01.2023 г., както и други публични задължения. Настоящият съдебен състав приема, че доколкото както молбата за откриване на производство по несъстоятелност, респективно постановеното съдебно решение, така и молбата за неговата отмяна се основават на данните в масива на НАП, то ревизията, довела до промяна в същите данни представлява нововъзникнал факт, който не може да бъде подведен под основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и под което и да е друго основание за отмяна в хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Следователно изводът на предходния съдебен състав на ВКС за недопустимост на молбата за отмяна е правилен и следва да бъде споделен. Дори да се възприемат доводите в частната жалба, че не се касае за нововъзникнало обстоятелство, от съдържанието на молбата за отмяна не може да се приеме, че липсата на публичноправни задължения е новооткрито обстоятелство за молителя, тъй като именно той е подавал некоректните данни в НАП. Незнанието и/или неспазването на закона не представлява извинително поведение, респективно такова, което да не може да се вмени във вина на страната и да представлява обективна причина за непопълване на делото с нужния фактически материал. На последно място молбата за отмяна не отговаря и на изискванията на закона да има за предмет влязло в сила решение, което е постановено срещу страната, която иска отмяната му. Производството по несъстоятелност е инициирано от молителя „Дженеръл дивелъпмънт“ ЕООД и молбата му по чл. 625 ТЗ е уважена, поради което той няма правен интерес да иска пререшаване на делото. Горните съображения на самостоятелно основание обуславят недопустимост на предявената молба по чл. 303, ал. 1 ГПК, поради което обжалваното определение, с което същата е оставена без разглеждане, е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение