Определение № 1454 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 841/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Е. Д. М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място], против Определение № 33248 от 10.10.2025 г., постановено по адм. дело № 6277/2025 г. по описа на Административен съд – София - град, в частта, с която са оставени без уважение исканията му, за освобождаване от държавна такса. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК и липсват пречки за нейното разглеждане като допустима, с изключение на частта й, касаеща искане наред с отмяна на оспореното от частния жалбоподател решение, на същият да бъдела предоставена и правна помощ под формата на процесуално представителство в лицето на адв. Е. И. Янкова. Посоченото искане не е част от предмета на оспорения съдебен акт, поради което жалбата на М. частта, представляваща искане за предоставяне на правна помощ, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в същата – прекратено. Разгледана по същество в допустимата й част, съдът намира частната жалба за частично основателна. Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на Е. Д. М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място], против Ю. Р. Ш., който в качеството му на длъжностно лице при ГДИН не изпълнил свое задължение по чл.205, ал.2 от НПК и не изпратил жалба на ищеца с вх. № 998/2023г. на ГДИН до Прокуратурата на Република България, Националната следствена служба и МВР и с това, нарушавайки правото на ЕС му причинил неимуществени вреди в размер на 20 000,00 лева. По делото ищецът отправил искане за освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса. Във връзка с исканията на ищеца по чл. 83, ал. 2 ГПК първостепенният съдът се е произнесъл на база съдържащите се в кориците на делото писмени доказателства, сред които и справка за постановени 7 броя съдебни решения, постановени по съдебни спорове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ през периода 2019 – 2025г., последното от които е било постановено на 25.08.2025г. При така събраните доказателства съдебният състав направил извод за притежание на недвижимо имущество от страна на ищеца и отказал да го освободи от заплащането на дължимата държавна такса. Що се отнася до искането за предоставяне на правна помощ, съдебният състав е приел, че не са налице критериите на чл.23 от Закона за предоставяне на правна помощ, тъй като лицето разполага с достатъчно средства, а наред с това е обърнал внимание на засиленото служебно начало на исковото административно производство, като обяснил, че е достатъчно ясно и пълно излагане на фактическите обстоятелства, на които се основава сезиращото съда съда негово волеизявление, за да бъде разгледано по същество. На следващо място е изложил мотиви за липса на предубеденост и основания, пораждащи съмнения в безпристрастността му, като е отказал да уважи искането му за отвод на съдебния състав. Определението в допустимата за оспорване част е валидно, но неправилно. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Необосновано съдията-докладчик е приел, че частният жалбоподател не отговаря на изискванията на закона за освобождаване от заплащане на държавна такса. Преценката за наличие или липса на доходи следва да се извършва относно конкретния момент на направеното искане. Видно е от представените доказателства и събраната информация, че лицето към момента на депозиране на исковата молба и в предходните месеци не е разполагал с никакви парични средства, от които да е имал възможност да задели суми за провеждане на исковото производство. Що се отнася до декларацията за имотното му състояние, тя също отразява липсата на недвижими имоти и наличие на МПС с дата на производство 1992г., за който деклараторът е посочил, че е повреден. Липсват други данни за налични вещи на значителна стойност, от които същият би могъл да се сдобие със средства. Посочените осъдителни решения за различни суми, присъдени в полза на лицето не се доказва да са събрани, а за това свидетелства и служебната справка по делото рег. № 7209/17.07.2025г., изходяща от началника на Затвор [населено място], който твърди, че практически липсват постъпления от присъдени от съда обезщетения. В този смисъл, според настоящият съдебен състав самото присъждане на сумите не е равносилно на получаването им, поради което частната му жалба против тази част от оспореното определение е основателна и отказът за освобождаване от държавна такса следва да бъде отменен. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,