Определение № 12447 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10933/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба /наречена „въззивна“, какъвто термин в Административнопроцесуалния кодекс няма/ от Г. Б. А., гр. София, чрез процесуалния представител адвокат С. Василева срещу определение №19631 от 11.10.2024 година, постановено по адм .дело №9968 по описа за 2024 година на Административен съд София град, с което е отхвърлено искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед №РИС24-РД48-50 от 3.10.2024 година на кмета на район „Искър“ – столична община за изземване на общинско жилище – [адрес], София. Твърди се, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи в подкрепа на искане за отмяна на постановеното определение. Не се представят доказателства в подкрепа на твърденията. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезира с жалба срещу заповед №РИС24-РД48-50 от 3.10.2024 година на кмета на район „Искър“ – столична община за изземване на общинско жилище – [адрес], София от Г. Б. А.. В жалбата, на втора страница е само посочено „Особено искане“ на основание чл.60 ал.5 от АПК да се постанови решение, с което да се спре изпълнението на заповедта до окончателното решение на съда. Съдът е приел, че няма никакви данни, твърдяни или предоставени от жалбоподателя, които да формират фактически извод за настъпване на трудно-поправими вреди – имуществени или неимуществени. Определението е правилно. В производствата по оспорване на заповеди за изземване, при които е налице допуснати по закон предварително изпълнение, не съществува никакъв спор, че следва да се твърдят обстоятелства по чл.166 от АПК – значими и трудно-поправими вреди. Следователно само изречение с искане да се наложи спиране на предварителното изпълнение е крайно недостатъчно за да може съда да направи преценка за здравословното, семейното или друго състояние на искащия. Приложени са и непълни, неясни писмени данни, които не само не могат да бъдат разчетени, но и няма твърдение, с които да бъдат свързвани. В производството по искане за спиране следва да се преценяват различни от основния спор обстоятелства, поради което това искане следва да бъде подробно, аналитично и по възможност подкрепено с доказателства. Липсата на такива твърдения и доказателства е довело първоинстанционния съд до извода за неоснователност, който се споделя и от настоящата инстанция. Определението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.235 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение