Определение № 879 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5418/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. В. Арнаудова, за изменение на Решение № 11498/17.11.2025 г., постановено по адм. дело № 5418/2025 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, като се иска на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК в тежест на „АВЕО КЪМПАНИ“ ЕООД да бъдат възложени разноски в размер на 25 159,90 лв. за двете съдебни инстанции. Ответната страна - „АВЕО КЪМПАНИ” ЕООД, ЕИК 205780111, чрез упълномощения адв. Р. Владимирова, изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира молбата за допустима като подадена от страна по делото и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Със съдебното решение, чието изменение се иска, е отменено Решение № 6365 от 24.02.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 4455/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на „АВЕО КЪМПАНИ” ЕООД, ЕИК 205780111, срещу Ревизионен акт № Р-22221323003292-091-001/08.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, като вместо него е постановена отмяна на РА. При този краен резултат НАП е осъдена да заплати разноски за двете съдебни инстанции съгласно представените в съдебните заседания списъци. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е било бланкетно и е преценено като неоснователно. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че от приходната администрация се претендира юрисконсултско възнаграждение в по-висок размер. С настоящата молба се твърди наличие на основание по чл. 161, ал. 3 ДОПК за възлагане на разноските изцяло в тежест на касатора. Съгласно цитираната разпоредба, в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход. Посочва се, че с кредитирането на новопредставено едва в съдебното производство пред първата инстанция доказателство – актове обр. 19 е мотивиран правният извод на ВАС относно реалното осъществяване на доставките с предмет СМР. Искането е неоснователно, тъй като видно от съдебното решение на настоящата инстанция посочените актове обр. 19 не обуславят изхода на спора. Те са само едно от изброените доказателства, представени от ревизираното лице за установяване реалността на спорните доставки. С оглед на гореизложеното Върховният административен съд приема, че не са налице основания за изменение на влязлото в сила Решение № 11498/17.11.2025 г. в частта за разноските и искането в тази насока следва да се остави без уважение като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,