Определение № 11300 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9803/2024 г.

Образувано е частна жалба от адвокат И. Иванов от АК Търговище като пълномощник на А. К. Т. от [населено място], област Търговище, [адрес], [ЕГН] със съдебен адрес чрез адвакат И. Иванов в гр. Търговище, ул. "Лилия", № 4, вх. А, ет. 1, офис 1, против Определение № 1337/1209.2024г. на Административен съд - Търговище по адм. дело № 519/2024г. С него се оставя без разглеждане като просрочена, жалба на А. Т. против Решение № 2153-25-190/25.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище, съобщено на 1.07.2024г., 14 дневния срок за обжалване изтича на 15.07.2024г. /понеделник/, а жалбата е подадена на 14.08.2024г. - един месец след уведомяването. Поддържа в частната жалба, че срокът е двумесечен за обжалване, съгласно трайната практика на ВАС, че неточното указание пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва връчения акт удължава срока за обжалване по чл. 140, ал. 1 АПК. По частната жалба е постъпил отговор с възражение от Директора на ТП на НОИ Търговище, че правата на жалбоподателката не са били нарушение тъй като е могла да подаде жалба във всяко поделение на НОИ и ще бъде изпратена на компетентния съд. Върховен административен съд, съд шесто отделение като взе предвид частната жалба с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатнира следното: Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна на сочените в нея фактически и правни основания. Съдът е приел жалбата за просрочена, поради което прекратил производството по нея. Съобразил е 14 невен срок от уведомяването на административния акт, който срок не е бил спазен и този факт не се оспорва. Видно от приложеното Решение № 2153-25-190/25.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ Търговище, в диспозитива е посочено, че то може да бъде обжалвано по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО в четинадесет дневен срок от получаването му пред административния съд чрез ръководителя на териториалното поделение. При така посочен ред и срок за оспорване, преценени в хипотезата на чл. 140, ал. 1 АПК съдът намира за приложима разпоредбата за двумесечен срок за оспорване, в който жалбата е подадена в срок. Указанието от административния орган следва да е точно относно срокът и пред кого може да се обжалва административни акт, което означава да се посочи в кумулативна връзка и пред кой конкретен административен съд може да се подаде жалба. Доводите, че жалба може да се подаде пред всяко ТП на НОИ в срока и ще последва изпращането й в компетентния съд са неоснователни относно, преценката за изпълнение на задължението на органа да даде указанията си по чл. 59, ал. 2, т. 7. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК предвижда благоприятна последица за адресата на акта, нарушението на която е от формален характер и не се санира от съществуващите други законови механизми за упражняване на правото на жалба. Доводи за приложение на чл. 140, ал. 1 АПК са били изложени в жалбата пред административния съд, но не са намерили отговор в мотивите на обжалваното определение. Предвид изложеното, определението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на жалбата по същество. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение