Определение № 851 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1659/2023 г.

Производството е по реда на чл.7, ал.5 от Закона за адвокатурата. Образувано е по жалба на адвокат И. М. Ц. срещу решение № 757 от 24.02.2023 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е разпоредено жалбата му срещу адвокат А. А. Б. да бъде изпратена на Софийския адвокатски съвет, който е компетентен да я разгледа. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становището на жалбоподателя, по допустимостта на жалбата приема следното: Съгласно чл. 134, ал. 1 Конституцията на Република България адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, поради което решенията на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол само в изрично предвидени хипотези: чл. 7, ал. 4-7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и ал. 5, чл. 19, ал. 7 и ал. 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед принципите на чл.134, ал.1 от Конституцията, върху които е изградена адвокатурата, останалите решения на Висшия адвокатски съвет не могат да бъдат контролирани от съда и в този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в определения № 6 от 06.01.2021 г. по гр. д. № 4089/2020 г. на ІІІ ГО, № 250 от 10.01.2017 г. по гр. д. № 3301/2016 г. на III ГО, № 366 от 5.11.2014 г. по гр. д. № 4883/2014 г. на IV ГО, № 60296 от 2.08.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1995/2021 г. на III ГО и много други. В случая в закона не е предвидено изрично, че решението на Висшия адвокатски съвет, с което се препраща по компетентност жалбата на И. М. Ц. на Софийския адвокатски съвет, подлежи на съдебен контрол. Ето защо жалбата срещу това решение се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство трябва да се прекрати. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение