Определение № 653 от 06.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2280/2025 г.

Производството е по чл. 307 от ГПК. Молителят Т. Д. З. чрез адв. Н. П. иска да бъде отменено решение № 607 от 22.05.2025 г. по в.гр.д. 808/25 г., по описа на ОС – Пловдив, като постановено в противоречие на решението, постановено по гр.д. 1173/22 г., по описа на РС-Асеновград. Излага съображения, че по образуваното гр.д.808/25 г., ОС – Пловдив, банката твърдяла, че има влязла в сила заповед по чл. 417, т. 2 от ГПК от 19.04.2023 г., издадена по ч.гр.д. 685/23 г., РС- Асеновград. Това не било вярно, тъй като срещу така издадената заповед било проведено производство по чл. 423 от ГПК, като възражението било прието от съда. Така не можело банката да прихваща с вземането по заповедта. Заповедта била относно вземане в размер на 512,39 лв., главница и акцесорни вземания по Договор за издаване на кредитна карта от 15.11.2018 г., по силата, на който банката била предоставила кредит под формата на кредитен лимит от 500 лв. с приложено извлечение от счетоводните си книги и подробно описание на договора за кредит в заявлението по ч. гр.д. 685/23 г. по описа на РС – Асеновград. С молба вх. № 3346 от 18.02.2026 г. молителят З. е уточнил, че иска да се отмени решението по в.гр.д. 808/25 г., ОС-Пловдив, тъй като противоречи на решението, постановено по гр.д. 1173/22 г. по описа на РС-Асеновград. Посочено е обстоятелството, че „Рамков договор за издаване на международна кредитна карта“ с кредитен лимит от 500 лв., била с договорна клауза – бонус към основен Договор за кредит от 2018 г. между страните - кредитор „Банка Пиреос България“ АД и кредитополучател, Т. Д. З. и съдлъжник П. Т. К. за сумата от 15 000 лв., за който кредит било образувано и водено гр.д. 1173/22 г. по описа на РС-Асеновград, приключило с влязло в сила решение на 22.09.2023 г, при което със сила на пресъдено нещо било решено, че Т. Д. З. не дължи сумите по основния договор за кредит, което означавало, че не дължи и предоставените бонуси към този основен договор за кредит. Моли да се отмени посоченото решение. Излага съображения относно необходимостта от отправяне на преюдициално запитване относно договор и бонус клауза към него, по преценка на съда. Ответникът „Юробанк България“ АД чрез адв. С. З. оспорва искането. Оспорва соченото от молителя обстоятелство, че Договор за издаване на кредитна карта BG Mastercard Standart от 15.11.2018 г представлявал бонус към Договор за потребителски договор от 06.11.2018 г. Договорът за кредитна карта бил отделно правоотношение между страните. Позовава се на влязло в сила решение по гр.д. 442/24 г., по който вземанията по така посочения договор за издаване на кредитна карта били установени. Моли да се отхвърли молбата. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК. Молителят се позовава на обстоятелството, че е налице влязло в сила съдебно решение № 607 от 22.05.2025 г. по гр.д. 808/25 г., ОС-Пловдив, с което е отменено изцяло решение № 288 от 21.05.2024 г. по гр.д. 1992/23 г., РС-Асеновград и вместо това е признато за установено, на основание чл. 439 от ГПК, че длъжникът „Юробанк България“ АД не дължи на взискателя Т. Д. З. сумата по изпълнителен лист № 208 от 2408.2023 г. въз основа на решение № 953 от 04.07.2023 г. по в.г.д. 923/23 г., по описа на ОС-Пловдив, за събирането на която било образувано изп.д. 580/23 г. по описа на ЧСИ Р. Р., рег. № 910, район на действие ОС-Пловдив, в размер на 1 300 лв, за разноски в съдебното производство, както и други вземания, такси и разноски в изпълнителния процес, общо сумата от 1 777,20 лв., като погасени чрез прихващане, с вземането, което „Юробанк България“ АД има към Т. Д. З., присъдено с изпълнителен лист № 287 от 19.04.2023 г., въз основа на заповед за изпълнение № 321/23 г. по ч.гр.д.685/23 г. по описа на РС-Асеновград, за което било образувано изп.д. 1092/23 г. ЧСИ К.П., ОС-Пловдив сумите 512,39 лв., главница, 144,91 лв. възнаградителна лихва, 363,54 лв. обезщетение за забава и 505 лв. разноски по производството, както и направените по това изпълнително дело разноски и такси по изпълнението в размер на 1 023, 40 лв. Въззивният съд по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, е приел, че вземането на молителя е признато със заповед за изпълнение, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, издадена по ч.гр.д. 685/23 г. по описа на РС-Асеновград и няма пречка да бъде извършено прихващане, тъй като вземането е удостоверено, ликвидно и изискуемо към момента. Ако се установи, че не съществува, Т. З. ще получи обратен изпълнителен лист за сумите, с които е прихванато. На практика, предмет на иска с правно основание чл. 439 от ГПК е недължимостта на вземането на Т. З. за разноски срещу „Юробанк България“ АД, вземане, за което е издаден изпълнителен лист по в.гр.д. 923/23 г. по описа на ОС – Пловдив, което е постановено по въззивна жалба срещу решение № 429 от 08.12.2022 г. по гр.д. 1173/22 г., РС-Асеновград и последното е оставено в сила. С това решение е отхвърлен иска на банката срещу З. за установяване на вземания, на стойност 11 745,92 лв., представляващи неизпълнени задължения по Договор за потребителски кредит от 06.11.2018 г., сключен между „Банка Пиреос България“ АД (праводател на „Юробанк България“ АД) и З.. Решаващият мотив на съда, за да отхвърли иска на банката е приетото за установено, че липсва обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. С първоинстанционното производство са присъдени разноски на З. в размер на 1 100 лв., дължими от банката. Вземането за разноски по това дело е послужило за основание за предявяване на иска с правно основание чл. 439 от ГПК на банката срещу З., като е отправено изявление за прихващане със сумите, дължими от З. на банката, установени със заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. 685/23 г. Изложени са съображения за това, че даденото разрешение по гр.д. 808/23 г. ОС-Пловдив е в противоречие на решението по гр.д. 923/23 г., по описа на ОС- Пловдив, тъй като даденото разрешение от съда относно отсъствието на задължение за връщане на дължими суми по Договора за кредит от 06.11.2018 г, предопределя и недължимост на задължения по Договор за издаване на кредитна карта. Молителят твърди, че след като не е установено вземането на банката срещу Т. З. по договор от 06.11.2018 г. (първоинстанционно дело 1173/22 г. РС-Асеновград, въззивно гр.д. 923/23 ОС-Пловдив), то не би следвало да е налице установяване на вземане по Договор за кредитна карта от 15.11.2018 г., което е спорно и за което има висящо исково производство, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради което вземанията по заповедта по чл. 417, т. 2 от ГПК били спорни. С определение № 3036 от 21.12.2023 г. по гр.д. 3368/23 г., по описа на ОС – Пловдив е било прието възражението на Т. З., на основание чл. 423 от ГПК, срещу заповед изпълнение по ч.гр.д.685/23 г. по описа на РС Асеновград. Съгласно мотивите на решението по в.гр.д. 808/25 г., по описа на ОС-Пловдив, след приемане на възражението било образувано дело, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземанията по описаната заповед. Твърдението на молителя се свежда до това, че правният въпрос за съществуване на вземанията на банката, установени със заповед по чл. 417, т. 2 от ГПК (ч.гр.д. 685/23 г.,), относно изпълнение на задълженията на З. да заплати дължимите суми, на основание договор за издаване на кредитна карта, с което вземане е извършено прихващане срещу задължението на банката да плати разноски, дължими по гр.д. 1173/22 г., следва да се разреши по същия начин, по който правните въпроси по последното дело – относно съществуване на вземания по договор за потребителски кредит, са разрешени. Настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна не съдържа конкретни обстоятелства, надлежни твърдения, които могат да определя наличието на някоя от хипотезите, уредени в чл. 303, ал. 1 от ГПК. Съгласно разясненията в т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС страната, която отправя искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение е длъжна да посочи в молбата точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, съгласно чл. 306, ал. 1 от ГПК. В случай, че липсва такова изложение, от което съдът да възприеме точно твърдените обстоятелства, не може да извърши правна квалификация на искането и това обуславя недопустимост на молбата. Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Преценката за съответствието на изложените обстоятелства, като надлежни фактически твърдения съгласно чл. 303, ал. 1 от ГПК, е изцяло в правомощията на ВКС. Наличието на изложени обстоятелства, за които не може да се установи наличие на някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1 от ГПК, водят до извода, че искането за отмяна е недопустимо. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед предмета на двете решения, посочени от молителя – решение, постановено по иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, с което е признато, че банката е направила изявление за прихващане с вземания, дължими на основание Договор за издаване на кредитна карта от 15.11.2018 г., за които е издадена заповед по чл. 417, т. 2 от ГПК, както и решение, с което е отхвърлен иска на банката срещу З., за съществуване на вземанията на банката за съществуване на вземанията й, произтичащи от неизпълнение на Договор за потребителски кредит от 06.11.2018 г.,не може да се приеме, че е налице соченото от молителя противоречие. Липсва връзка между делата с оглед обективния идентитет на същите. Въпреки че банката като ищец по т.д. 808/23 г., ОС-Пловдив (първоинстанционно производство гр.д. 1992/23 г.), се е позовал на присъдени му разноски по гр.д. 1173/22 г., то предмета на иска с правно основание чл. 439 от ГПК, не е във връзка с предмета на иска по гр.д. 1173/22 г. Предмет на иска, разгледан по гр.д. 1173/22 г. РС-Асеновград ( въззивно производство гр.д. 923/23 г. ОС-Пловдив), е искът за установяване на вземанията на банката за неизпълнение на задълженията на З. на основание Договор за потребителски кредит от 06.11.2018 г. Липсва връзка на обусловеност между предмета на двете дела. Не е налице включване на предмета на едното дело в предмета на другото дело. Освен това произнасянето по сочения от молителя правен въпрос (за връзка между договора за кредит и договора за издаване на кредитна карта), не може да обуслови извод за такава връзка между разрешените правни въпроси, която да сочи на извод за разрешаване на предварителен въпрос, от значение за другото дело. Липсва произнасяне по правен въпрос, който е включен в разрешението на спора със сила на пресъдено нещо. Липсва отричане на правните последици от предмета на решението между обуславящия и обусловения иск. Разрешението за липса на задължение по договора за банков кредит от 06.11.2018 г. не обуславя връзка между извода за наличието или отсъствие на задължения, на основание Договора за издаване на кредитна карта. В случая твърдението за издаване на кредитна карта, на основание договор за издаване на кредитна карта, който е свързан и сключен с оглед предвидени условия в договор за потребителски кредит, не може да се приеме, че обуславя извод за необходимост от разрешаване на споровете по различните дела, по един и същи начин. Налице са различни правни основания, два отделни, самостоятелни договора за кредит. Дори да е налице предвидено сключване, издаване на кредитна карта, с оглед договора за потребителски кредит, то самостоятелните основания, наличието на два самостоятелни договора, изключват наличието на връзка между делата и твърдяната от молителя необходимост решенията по двете дела да е необходимо да бъдат решени по един и същи начин или поставен един и същи правен въпрос по двете дела да бъде решен по един и същи начин. Неизпълнението на задълженията по всеки от договорите, е самостоятелно основание и липсва обвързаност между тези основания. Тези изводи от своя страна обуславят извод, че липсва основание да се приеме, че така изложените твърдения от молителя могат да се квалифицират съобразно предвиденото в чл. 303 от ГПК, конкретно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. От друга страна не може да се приеме, че и приемането на възражението на основание чл. 423 от ГПК срещу заповедта по чл. 417, т. 2 от ГПК, издадена по ч.гр.д. 685/23 г. с разпореждане З. да заплати вземанията на банката, основание неизпълнение на задълженията му, произтичащи от договор за издаване на кредитна карта,, обуславя извод за изложени основания съгласно чл. 303, ал. 1 от ГПК. Приемането на възражение, на основание чл. 423 от ГПК, срещу заповед за изпълнение на парично задължение, не може да се отнесе към хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като в предмета на делото е включена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК, като вземанията, установени с посочената заповед са предмет на установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения молбата следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. Предвид извода за недопустимост на искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение, не следва да се обсъждат предпоставките за наличие на необходимост от отправяне на преюдициално запитване. Така мотивиран ВКС