Определение № 2243 от 23.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 472/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Е. С. Б. - чрез адв. Ц. Г., за допълване на постановеното по делото определение № 1600 от 03.06.2026 г. в частта за разноските с присъждане на сумата 161.06 евро, представляваща разноски за държавна такса (7.67 евро) и за адвокатско възнаграждение (153.39 евро), направени във връзка с подадена частна жалба срещу определение по т. д. № 270/2025 г. на Апелативен съд - София, постановено в производство по чл. 248 ГПК. Препис от молбата е връчен на ответника „Аскони Издат“ ООД, който е депозирал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адв. П. Х.. В отговора е изразено становище, че с оглед резултата от разглеждането на частната жалба определението може да бъде допълнено с присъждане на 34.76 % от направените разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но по същество е неоснователна. Производството по ч. т. д. № 472/2026 г. е образувано пред Върховен касационен съд по частна жалба на Е. С. Б. против определение № 691 от 07.11.2025 г. по в. т. д. № 270/2025 г. на Апелативен съд - София, 3-ти търговски състав, в частта, с която е изменено по реда на чл. 248 ГПК постановеното по делото решение № 438 от 21.07.2025 г. в частта за разноските. С определение № 1600 от 03.06.2026 г. настоящият състав на Върховен касационен съд е отменил посоченото определение в обжалваната част и е изменил решението на въззивния съд в частта за разноските като е осъдил „Аскони Издат“ ООД да заплати на Е. С. Б. сумата 230 (двеста и тридесет) евро - разноски за производството пред въззивната инстанция (наред с присъдените с необжалваната част на определението разноски в размер на 44.75 лв. с равностойност 24.41 евро). Производството по чл. 248 ГПК няма самостоятелен предмет, различен от предмета на исковото производство. В това производство съдът не разрешава спор за разноските, а разглежда искания на страните за отстраняване на грешки и пропуски при разпределяне на отговорността за разноски с акта, с който е приключено делото. Постановеното в производството по чл. 248 ГПК определение не е акт по смисъла на чл. 81 ГПК, поради което с него съдът не дължи произнасяне по претенции за разноски и не присъжда разноски. По аналогични съображения разноски не следва да се присъждат и в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, в което се обжалва определението за изменение или допълване, респ. за отказ да се измени или допълни, акта на съда, с който е приключено делото в съответната инстанция. Съобразявайки посочените разрешения, при постановяване на определение № 1600 от 03.06.2026 г. настоящият съдебен състав не е присъдил разноски на частната жалбоподателка Е. Б. и не намира основание за допълване на определението с присъждане на поисканите с молбата по чл. 248 разноски. Поради изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,