Определение № 107 от 06.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 950/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], чрез процесуалния му пълномощник, с искане за допълване на определение № 44 от 02.03.2017 г., като се присъдят разходите за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. Ответникът по молбата не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ т.о. приема, че молбата е процесуално допустима, а по същество е основателна. С определение № 929 от 23.12.2016 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд – Варна въззивно решение по в.т.д. № 850/2015 г., но касаторът В. С. не е изпълнил даденото указание за внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на жалбата, включително и в рамките на продължения срок. Поради това, с постановеното по делото определение № 44 от 02.03.2017 г. касационното производство е прекратено, като определението не е обжалвано в указания едноседмичен срок от връчване на преписи от него и е влязло в сила. На молителя е връчен препис от определението за прекратяване на т.д. № 950/2016 г. на 10.04.2017 г., като молбата по чл.248 ГПК е депозирана по пощата на 11.04.2017 г., при спазване на предвидения от законодателя едноседмичен преклузивен срок. При постановяване на определението за прекратяване на касационното производство настоящият състав е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските. Ответното дружество е заявило своевременно искането си за присъждане на разноски в постъпилия по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, към който е приложен списък по чл.80 ГПК и разписка за заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв. Предвид изхода на производството пред касационната инстанция и на основание чл.78, ал.4 ГПК следва да се ангажира отговорността на касатора /сега ответник по молбата/ за разноските в посочения размер. Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение