Определение № 10416 от 04.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Българската народна банка, чрез процесуалния представител юрисконсулт Е.Янева, против Определение №4720/09.05.2024 г., постановено по адм. дело №2554/2024 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. Навеждат се подробни доводи, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се от касационната инстанция да отмени атакуваното определение и да присъди направените съдебни и деловодни разноски пред двете инстанции. От ответната страна Комисията за защита на личните данни /Комисия/та, КЗЛД/, чрез процесуалния представител М. Райчева, в писмен отговор е изразено становище за основателност на частната жалба и за отмяна на процесното определение. Претендира разноски за юриск. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните такива от останалите страни, в случай, че същите са такива. От ответната страна “Обединена Българска Банка“ АД в предоставения срок не е постъпил писмен отговор по частната жалба. Ответникът по частната жалба А. Д. А., чрез адв. В. Вангелова, оспорва същата като недопустима, алтернативно - като неоснователна по подробни съображения в писмен отговор. Претендира разноски по представен списък на същите. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след преценка на изложените доводи в частната жалба и доказателствата по делото, намира, че същата е процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното определение АССГ в производство по чл. 197 и сл. от АПК, образувано по жалба на А. Д. А., е отменено Решение № ППН-01 -840/2022 от 15.01.2024 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е обявена за нередовна жалба peг. № ППН-01-840/05.12.2022 г., подадена от А. А. против „Обединена Българска банка“ АД и Българска народна банка и е прекратено образуваното по нея производство, като преписката е изпратена на КЗЛД с указания за произнасяне, съобразно мотивите, изложени в съдебния акт. Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 и в случаите, изрично посочени в закона. Разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК предвижда, че определенията, постановени в производствата по Раздел IV на Глава Десета от АПК, каквото е настоящото пред първоинстанционния административен съд, могат да се обжалват с частна жалба от страните, участващи в административното производство. От административната преписка, представена пред първата инстанция, в административното производство няма конституирани страни. Жалбата, с която е инициирано производство пред КЗЛД не е разгледана, а е обявена за нередовна и е прекратено производство, образувано по нея. Не е провеждано заседание с конституиране и призоваване на страни, т.е. не е признато наличие на право на участие както на жалбоподателя, така и на заинтересовани лица. „Обединена Българска банка“ АД и Българска народна банка са били уведомени за постъпилата в Комисията жалба, като съобщенията са изпратени от Главния секретар на Комисията. Няма издадено разпореждане от административния орган за конституирането им като страни. Следва да се подчертае, че известяването за наличие на постъпила жалба не придава качеството на участник в административното производство на съответното лице, още повече в случаите, в които органът в последствие отрича правото на подалият жалбата субект да иниицира административно производство. Предвид обстоятелството, че оспорването на А. А. е прието за нередовно, следва изводът, че е възникнало процесуалноправно отношение само между него като физическо лице и надзорния орган, но не и с останалите лица, за които се твърди, че са страни в материалното правоотношение. Първоинстанционният съд е разгледал по реда на чл. 197 и сл. от АПК жалбата на А. А. срещу Решение № ППН-01-840/2022 от 15.01.2024 г. на Комисията за защита на личните данни. В това правоотношение „Обединена Българска банка“ АД и Българска народна банка не са участници. Правилно последните не са били уведомени от първата инстанция и не са били конституирани като страни в съдебното производство по адм. дело 2554/2024 г. по описа на АССГ, поради което и нямат право на частна жалба срещу съдебния акт, с който то е приключило. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г., постановено по тълк. дело № 10/2019 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд „правото на административно производство съществува, независимо дали съществува правото за издаване на искания акт.“, т.е. останалите правни субекти, които биха били засегнати от издаването на искания акт, придобиват качеството на участници в административното производство, когато бъде признато съществуването на правото на административно производство на субекта, който го инициира, но не и преди това. В случая КЗЛД е отрекла правото на А. А. на жалба и само за него е възникнало право да сезира съд, за да защити своето процесуално право да инициира административно производство, респективно само за него би възникнало право на частна жалба, ако сезираният съд не е удовлетворил претенцията му, но не и за други правни субекти, които твърдят, че биха били потенциално засегнати от акта, с който би приключило това производство. Правото на защита на тези субекти възниква след конституирането им като участници/страни в административното производство в изпълнение на указанията на АССГ, а не чрез обжалване на съдебния акт, разрешаващ процесуалния въпрос относно правото на достъп до административно производство на друг правен субект. По горните съображения касационната инстанция намира, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Ответникът по частната жалба А. Д. А. претендира разноски, представляващи такива за адвокатски хонорар в размер на 450 лв., които са надлежно доказани, като заплатени по банков път. С оглед изхода на спора частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на А. А. сумата от 450 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение