Определение № 792 от 18.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 853/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение № 1944 от 17.08.2012г. по гр. д.1996/12г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение №50/11.01.2013г. постановено по делото ВКС, в настоящият си състав е допуснал касационно обжалване на определението на САС по въпроса: „ Следва ли адвокатското възнаграждение да е действително заплатено, за да бъде присъдено същото на страната, която го претендира”. С т.1 на ТР ОСГТК на ВКС №6/12г. така поставения въпрос е бил разрешен като е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато страната е заплатила възнаграждението и е доказала реалното му заплащане.Следователно, след като въззивния съд с обжалваното определение е възприел същото разрешение на релевантния въпрос, то неговото определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Общото оплакване за доказаност на факта на плащане не опровергава направения от въззивния съд извод за това, че такова плащане не е установено тъй като не са представени съответните платежни нареждания в които изрично е указано, плащането по конкретното дело като основание за издаването им. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение