Определение № 2381 от 10.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1567/2025 г.

ВАСОсмо отделение10.03.2025 г.докладчик Христо Койчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3429/04.09.2024г., постановено по адм. дело № 12/2024г. на Административен съд – Пазарджик. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2082/30.05.2024г., постановена по адм. дело № 12/2024г. на Административен съд – Пазарджик Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по подадени две частни жалби от Синдика на "Завод за хартия – Белово" АД срещу актове на Административен съд- Пазарджик. Първата частна касационна жалба е срещу определение № 2082/30.05.2024г., постановена по адм. дело № 12/2024г. на Административен съд – Пазарджик, с която е оставена без разглеждане жалбата на „“Завод за хартия – Белово“ АД срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 78/24.10.2023г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/ и производството по делото е прекратено. Според частният жалбоподател неправилно първоинстанционния съд е приел, че жалбата е недопустима като просрочена. Неправилно е и позоваването на разпоредбата на чл. 148 от АПК. В акта изрично е посочен реда за обжалването му първо по административен ред пред министъра на околната среда и водите, а след потвърждаването му и по съдебен ред пред Административен съд гр. Пазарджик. Сочи се, че след издаване на акта от по-горе стоящия административен орган е подадена и жалбата до съда, като по този начин е спазен срока за съдебно оспорване. Моли, определението да бъде отменено. Ответникът – директор на Басейнова дирекция ИБР, в приложен по делото отговор по частната жалба я оспорва и намира, че е неоснователна. Подадена е втора частна касационна жалба срещу определение № 3429/04.09.2024г., постановено по адм. дело № 12/2024г. на АС – Пазарджик, с което е отхвърлено искането на „Завод за хартия – Белово“ АД за възстановяване срока на обжалване на АУПДВ № 78/24.10.2023г., на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт, като се сочи, че администрацията при издаване на оспорения АУПДВ е въвела в заблуждение частния касатор, като не е дала точни и ясни указания относно срока за оспорване. Моли съда да отмени определението на АС – Пазарджик и претендира разноски. Ответната страна по жалбата - директор на Басейнова дирекция ИБР не изразява становище. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните и приложените доказателства, намира следното: Частните жалби са процесуално допустими – подадени в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащи на оспорване съдебни актове, засягащи неблагоприятно дружеството. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред АС гр. Пазарджик е започнало по повод подадена жалба вх. № ПО-02-182/6 от 02.01.2024г. от "Завод за хартия – Белово" АД, чрез синдика А. Николова. При извършената проверка по допустимостта на жалбата съдът е приел, че е просрочена. Посочено е, че обжалването по административен ред не е задължителна предпоставка за подаване на жалба пред съд. Дружеството е упражнило правото си да обжалва АУПДВ и по административен ред, което е предвидена законова възможност. Според чл. 149, ал. 3 от АПК, когато актът е бил оспорен по административен ред, срокът по ал. 1 започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл от крайната дата на която е следвало да се произнесе. Съдът е цитирал мотивите на тълкувателно решение № 6/30.06.2015г., по т. д. № 4/2013г. на І и ІІ Колегии на ВАС и е приел, че преписката е получена от горестоящият административен орган на 15.11.2023г. и срокът за обжалване е бил до 29.11.2023г. За жалбоподателят срокът за обжалване пред съд е започнал да тече от 30.11.2023г. и е изтекъл на 13.12.2023г. Жалбата, по повод на която е образувано производство пред АС гр. Пазарджик е подадена на 20.12.2023г. т. е. след изтичане на срока за обжалване. Посочено е, че срокът за оспорване пред съда е нормативно определен и не е поставен в зависимост от изпълнението на задължението по чл. 97, ал. 1 от АПК. По тези съображения подадената жалба е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено като недопустимо. В срока на оспорване на горното определение е постъпило искане за възстановяване на срока на обжалване на процесния АУПДВ, като са изложени съображения, че поради поведението на администрацията дружеството е било въведено в заблуждение относно срока за оспорване. За да отхвърли молбата за възстановяване на срока първоинстанционния съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 161, ал. 1 от АПК – молителя не твърди наличие на особени непредвидени обстоятелства, нито представя доказателства за наличието на такива. АС – Пазарджик е приел, че не са налице и заблуждаващи действия от страна на администрацията относно срока за оспорване на процесното АУПДВ, тъй като в него изрично е посочено, че издадения АУПДВ може да се оспорва както по административен ред, така и по съдебен. Съдът е посочил, че нормата на чл. 148 от АПК позволява акта да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за обжалването му по административен ред. Тъй като дружеството е било представлявано от назначен синдик – лице с висше юридическо образование, упражняващ професията по занятие, няма как да бъде въведен в заблуждение от посочения в акта срок за оспорването му. Предвид горното молбата за възстановяване на срока за обжалване на АУПДВ е била отхвърлена. Оспорените определения на АС - Пазарджик са правилни. Настоящата съдебна инстанция счита, че следва да се произнесе първо по определението с което е отхвърлена молбата за възстановяване на срока за обжалване на АУПДВ с оглед неговата преюдициалност. В разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от АПК са предвидени две принципни хипотези за възстановяване на пропуснат срок за обжалване по съдебен ред – наличие на особено непредвидимо обстоятелство и/или поведение на администрацията въвеждащо в заблуждение съответния оспорващ. В конкретния случай частния касатор навежда доводи касаещи втората хипотеза - в оспорения от него АУПДВ е указано, че същият "подлежи на оспорване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите страни чрез Директора на БД "ИБР" пред Министъра на околната среда и водите и пред Административен съд - Пазарджик". По този начин адресата на акта е бил въведен в заблуждение, че първо следва да обжалва по административен ред и едва тогава – по съдебен ред. Счита, че с това си действие администрацията е създала у адресата невярна представа относно съществени елементи от правото му на защита – срокът и условията за упражняването й, тъй като при тези указания адресатът е пропуснал законовия срок за обжалване, който би бил различен, ако не му е било указано, че обжалването е в този ред – първо пред горестоящия орган, а след това – пред съда. Правилно първоинстанционния съд е счел тези наведени доводи на дружеството за неоснователни. В обжалвания административен акт е включен задължителният реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК – пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва. Обратно на твърденията на молителя формулираното указание не съдържа указание, че актът може да се обжалва първо по административен ред, а едва след това - по съдебен ред. Посочени са само възможностите за обжалване, както по административен ред, които са алтернативни или кумулативни, по избор на адресата. В случая не е налице нормативно установено задължително обжалване по административен ред и указание в този смисъл не е давано от администрацията. Не е налице заблуждаващо поведение на администрацията, а субективно погрешно възприятие на представителите на адресата на акта относно дадените указания. Предвид горното правилно АС – Пазарджик е приел, че не са налице основания за възстановяване на срока му за обжалване по съдебен ред на АУПДВ № 78/24.10.2023г. на Директора на БД "ИБР". Поради изложеното настоящата инстанция приема, че оспореното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По отношение определението с което жалбата срещу процесния АУПДВ е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено: По силата на чл. 97, ал. 1 от АПК, при обжалване по административен ред в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Според приложените по делото доказателства правилно АС - Пазарджик е констатирал, че министърът на околната среда и водите е получил административната преписка по административното обжалване на дата 15.11.2023г. Това е и датата, от която е започнал да тече двуседмичният срок за произнасянето му, съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от АПК. С изтичането на срока за произнасяне на 29.11.2023г., за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневният срок за обжалване, предвиден в чл. 149, ал. 3 вр. ал. 1 от АПК. Жалбата на "Завод за хартия - Белово" АД до Административен съд гр. Пазарджик е подадена на 20.12.2023г. и правилно е приета за просрочена. Постановеното определение от АС - Пазарджик е съобразно и с мотивите наТР № 6/30.06.2015г., по т. д. № 4/2013г. на І и ІІ Колегии на ВАС, при последващо по-късно произнасяне с изричен акт на горестоящия административен орган (какъвто е настоящият случай), с който се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения административен акт, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване. Неоснователен е и довода, че са налице предпоставките на чл. 149, ал. 2 от АПК относно срока касаещ мълчалив отказ, тъй като е налице постановен изричен индивидуален административен акт – АУПДВ № 78/24.10.2023г., а не мълчалив отказ и/или мълчаливо съгласие. Срокът по чл. 149, ал. 2 от АПК не е обвързан с задължението на органа по чл. 97, ал. 1 от АПК т.е. срокът визиран в чл. 149, ал. 2 от АПК не касае произнасянето на компетентния орган, а единствено се обвързва с издателя на съответния административен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалвания акт, с който е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу процесния АУПДВ и е прекратено производството по делото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,

Цитирани разпоредби

9