Определение № 77 от 08.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4654/2019 г.

Образувано е по частни жалби и на двете страни по възз. гр. д. № 266 /2019 г. на Сливенския окръжен съд, г.о. срещу определение № 684 от 10.10.2019 г. по делото, с което е отменено въззивно решение № 129 от 23.07.2019 г. по възз. гр. д. № 266 /2019 г. на Сливенския окръжен съд, г.о., в частта за разноските, с която И. Х. И. е осъден да заплати на Ю. Г. К. разликата над 1 197 лева до 2 100 лева разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Частната жалбоподателка Ю. Г. К. обжалва определението в частта, с която е отхвърлено искането и за присъждане на разноски за разликата над 1 197 лева до 2 100 лева, а частният жалбоподател И. Х. И. обжалва определението в частта, с която е осъден да заплати на Ю. Г. К. сумата 1 197 лева разноски. По основателността на частните жалби настоящият състав намира следното: Въззивното производство по гр. д. № 266 /2019 г. на Сливенския окръжен съд, г.о. е образувано по въззивна жалба на И. И. срещу първоинстанционното решение, с което допуснатите до делба три недвижими имота са разпределени между двамата съделители – бивши съпрузи по реда на чл.353 ГПК, като в дял на Ю. Г. К. е поставен апартамент в С., а в дял на жалбоподателя И. Х. И. са поставени два имота – 1. УПИ в [населено място] с площ 850 кв.м., застроен с вилна сграда, гараж, стопанска и жилищна сгради и 2. нива с площ 5.280 дка в землището на [населено място] и И. И. е осъден да заплати на Ю. К. сума за уравнение на дяла и. С въззивното решение № 129 от 23.07.2019 г. по делото въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по извършване на делбата, като е изложил мотиви за неоснователност на въззивната жалба. По исканията за разноски въззивният съд е приел, че с оглед изхода на делото на въззиваемата (Ю. К.) следва да се присъдят деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 2 100 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. И. И. е поискал въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските с довод, че въззивният съд е разгледал единствено иск за извършване на делба и е приел, че по делото липсват присъединени искове по смисъла на чл.355 ГПК (претенции по сметки), поради което в полза на Ю. К. не следва да се присъждат разноски. В обжалваното определение въззивният съд е приел, че въззивното производство е образувано по въззивна жалба на И. И., делото се намира във втора фаза на делбата и предмет на производството е единствено извършване на делбата. И двете страни са претендирали разноски, К. е доказала извършването на разноски в размер на 2 100 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Молителят Х. (подал молбата по чл.248 ГПК) е претендирал разноски, но не е представил доказателства за извършването на такива и не е представил списък по чл.80 ГПК, поради което няма право на разноски. Следва да се разгледа дължимостта на адвокатското възнаграждение, заплатено от К.. При делбата на нея е определен дял в размер на 70 980.50 лева при обща стойност на имотите 125 245 лева. Следователно на нея се дължат разноски в размер на 1 197 лева, а не както са и присъдени 2 100 лева. За разликата над 1 197 лева решението следва да се отмени. Въззивният съд е приел, че в случая е допуснал опущение, което следва да се изправи, като се измени решението в тази част. И. И. е обжалвал въззивното решение, по него е образувано гр.д. № 4655 /2019 г. по описа на ВКС, I г.о., разпределено на настоящия състав, който със свое определение по чл.288 ГПК не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.296,т.3 ГПК то е влязло в сила. От това следва извод, че въззивната жалба на И. И. е неоснователна и че той няма право на разноски за въззивното производство, а искането на ответната страна във въззивното производство - Ю. К. за разноски е основателно, доколкото те са доказани, тъй като те са заплатени за защита срещу неоснователната въззивна жалба. В случая не се прилага разпоредбата на чл.355 ГПК, а разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК. Разноските при обжалването, когато се изчерпват с платеното адвокатско възнаграждение при делбата, при благоприятен за страната резултат (уважаване, респективно отхвърляне на жалбата в зависимост от качеството на страната пред въззивната или касационната инстанция) се дължат изцяло, а не според стойността на дяловете. Стойността на дяловете съгласно чл.355 ГПК има значение само за деловодните разходи (например за вещи лица, за изготвяне на инвестиционни проекти за разделяне на делбените имоти и др.) Тези разноски се определят от съда при предварителното им заплащане съразмерно на дяловете на съделителите, а ако са поети изцяло само от част от съделителите, с крайния съдебен акт се присъждат по правилото на чл.355 ГПК. Само за пълнота следва да се отбележи, че доводът на И. И., че при обжалване на решение по извършване на делба не се дължат разноски не съответства на неговото искане да му бъдат присъдени разноски за настоящото частно производство. Преценката на размера на дължимите на Ю. К. разноски би следвало да се извърши ако имаше довод за прекомерност (по чл.78,ал.5 ГПК), какъвто И. И. не е направил. Само за пълнота следва да се отбележи, че той би бил неоснователен, тъй като при изчисляването на разноските съгласно чл.7,ал.4 вр. ал.2,т.4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху определения на Ю. К. дял на стойност 69 717 лева минималният размер е 2 621.51 лева, който е по-висок от претендирания от Ю. К. размер 2 100 лева. От изложеното следва, че частната жалба на И. И. е неоснователна, а частната жалба на Ю. К. е основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлено искането на И. И. за изменение на решението в частта за разноските. С оглед изхода от това производство право на разноски има Ю. К., И. И. следва да бъде осъден да заплати на Ю. К. направените разноски за процесуално представителство от адвокат в размер на 200 лева съгласно списък за разноски, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за правна помощ и съдействие, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата. Воден от изложеното, съдът