Решение № 520 от 5.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 178/2011 г.

Решение № 520 от 5.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 178/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на правосъдието срещу въззивно решение от 21.10.2010 г. по въззивно гр. д. № 330/2010 г. на Великотърновския апелативен съд, г. о., с което е оставено в сила решение от 07.04.2010 г. по гр. д. № 5/2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 299 ГПК (от 1952 г., отм.) на М. на правосъдието против Й. Т. Д. за заплащане на сумата 10,079.19 лева, представляваща причинена вреда от м. о. л. на затвора в [населено място], констатирана с акт за начет с посочен номер от 2007 г., при извършена финансова ревизия по ЗДФИ и на сумата 1,443.03 лева, представляваща обезщетение за забава за посочен изтекъл период от време. Въззивният съд е приел, че ответникът е бил служител към ДП "Фонд затворно дело", което е самостоятелно юридическо лице, че след 05.04.2004 г. ответникът не е заемал длъжност в затвора в Б. нито по трудов, нито по граждански договор и следователно не е могъл да ощети М. на правосъдието (стр. 6, най-долу) и така доказателствената сила на акта за начет по чл. 301 ГПК (отм.) е опровергана, а в акта за начет липсва констатация за липса на активи от склад на ДП "Ф. з. д." и за причинена на него вреда, поради което липсва правен интерес от конституирането му като страна в това производство и да участва като ощетено юридическо лице. Преди въззивното производство - в първоинстанционното производство Пл. ОС е отказал да конституира като ищец Държавно предприятие "Ф. з. д." (нататък и ДП ФЗД) по искане на М. на правосъдието (нататък и МП), направено в последното съдебно заседание, произнесъл се е и е изложил мотиви едва в решението си. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 938/11.07.2011 г. по процесуално-правния въпрос: може ли въззивният съд да се произнесе по порок на заповедта за уволнение, който не е въведен от ищеца с исковата молба, за който прието, че е обусловил изхода от спора и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и необоснованост - съдът не съобразил, че затворът в Б. е териториално поделение на ДП ФЗД, което е юридическо лице и че щетата от склада на териториалното поделение, чийто м. о. л. е ответникът, е щета за ДП ФЗД, неправилен е изводът на съда, че не е следвало да конституира Държавно предприятие "Ф. з. д.", неправилни са изводите на съда, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, който като материалноотговорно лице е допуснал липси - чл. 301 ГПК и че доказателствената сила на акта за начет не е опровергана. Ответникът Й. Т. Д. не изразява становище по основателността на касационната жалба. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира следното: И. процесуалноправен въпрос е по приложението на чл. 300, ал. 4 ГПК от 1952 г. (отм.) - По делото се призовава като ищец ощетеното юридическо лице. Настоящият състав намира, че в производството по финансови начети по Глава 31 ГПК от 1952 г. (отм.) съдът следва да конституира ищец въз основа на твърденията в акта за начет за страната по материалното правоотношение. При противоречия в твърденията за страната, както и при противоречие между посочените в съпроводителното писмо и в акта за начет страни в материалното правоотношение, и когато от акта за начет може да се установи държавната структура, в патримониума на която е настъпила щетата, съдът следва да укаже на вносителя кой е надлежен ищец и че следва да направи искане за конституирането му. По основателността на доводите за неправилност по чл. 281 ГПК: Производството в двете инстанции по същество е по реда на ГПК от 1952 г. (отм.), глава 31 - Производство по финансови начети. Основателен е доводът, че в акта за начет е отразено, че щетите са настъпили за склада на затвора в Б., който е териториално поделение на ДП ФЗД и чието м. о. л. е ответникът по силата на сключен преди проверявания период трудов договор и изводите на въззивния съд за обратното (че в акта за начет липсва констатация за липса на активи от склад на ДП "Ф. з. д. " и за причинена на него вреда) са необосновани. Основателен е доводът, че при този извод въззивният съд е приложил неправилно материалния закон - разпоредбите на чл. 64а, ал. 2 (ДВ бр. 120/2002 г.) ЗИН (отм.) и чл. 37, ал. 2 ЗИНЗС (в сила от 2009 г.), от които следва, че складът в затвора в Б. е част от териториално поделение на ДП ФЗД в затвора в Б., както е отразено и в акта за начет, а не част от затвора в Б. като поделение на МП, поради което е съобразил неправилно, че ДП ФЗД не е страна в материалното правоотношение. Основателен е доводът, че горните изводи са довели до неправилния извод, че ДП ФЗД не следва да бъде конституирано като страна в това производство и да участва като ощетено юридическо лице. От изложеното следва, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по отношение на ненадлежен ищец, което е недопустимо. От изложеното и от правомощията на настоящата инстанция по чл. 293 ГПК следва извод, че въззивното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо и делото да бъде върнато на друг състав на въззивния съд, който следва да конституира надлежния ищец ДП ФЗД и да се произнесе по иска по отношение на него. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Воден от изложеното и на основание чл. 293 ГПК съдът