Определение № 14 от 24.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 802/2014 г.

Постъпила е молба вх. № 10888/0412.2014 г. от [фирма] - [населено място], за отмяна, на основание чл.282, ал.5 ГПК, на допуснатото с определение № 896 от 12.12.2013 г. по ч. т. д. № 4583/2013 г. на ВКС, І т. о., спиране на изпълнението на въззивно решение № 556 от 12.11.2013 г. по т. д. № 1019/2013 г. на Пловдивски апелативен съд и за връщане на сумата 80 000 лв., внесена като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението на въззивното решение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: С определение № 896 от 12.12.2013 г. по ч. т. д. № 4583/2013 г. на ВКС, І т. о., е спряно изпълнението на въззивно решение № 556 от 12.11.2013 г. по т. д. № 1019/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което след отмяна на решение по гр. д. № 2594/2009 г. на Пловдивски окръжен съд [фирма] е осъдено да заплати на М. А. К. като законен представител на малолетната С. Д. К. обезщетение за неуимуществени вреди по чл.226, ал.1 КЗ в размер на 80 000 лв. Спирането на изпълнението е допуснато по искане на [фирма] във връзка с подадена касационна жалба срещу въззивното решение, след като е констатирано, че дружеството - жалбоподател е внесло по сметката на ВКС обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК в размер на присъдената с решението сума - 80 000 лв. С определение № 672 от 25.11.2014 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решението по т. д. № 1019/2013 г. на Пловдивски апелативен съд и съгласно чл.296, т.3 ГПК решението е влязло в сила. Предпоставките за освобождаване на обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК са посочени в чл.282, ал.5 ГПК. Съгласно чл.282, ал.5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на парично вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В конкретния случай не е осъществена нито една от законовите предпоставки на чл.282, ал.5 ГПК за освобождаване на внесеното обезпечение. Производството по предявения срещу [фирма] осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ не е прекратено и искът не е отхвърлен, а е уважен за сумата 80 000 лв., съответстваща на размера на внесеното обезпечение. Молителят не твърди и не представя доказателства, че е погасил задължението за плащане на сумата, за която е осъден с влязлото в сила решение. При тези обстоятелства настоящият състав на ВКС приема, че молбата за отмяна на спирането на изпълнението на въззивното решение и за връщане на внесеното обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,