Определение № 59 от 21.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 779/2021 г.

Подадена е молба от „Аеропак инженеринг“ ООД, чрез управителя Л. П., за освобождаване от внасяне на държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане по същество на касационна жалба на дружеството срещу допуснато до касационно обжалване въззивно решение. В молбата са изложени доводи, че касаторът няма налично имущество, размерът на дължимата за разглеждане на касационната жалба държавна такса е прекомерен и не може да бъде понесен от дружеството. Съставът на ВКС констатира следното: С определение № 30/25.01.2022г. по т.д. № 779/2021г. на ВКС, I т.о. по касационна жалба на „Аеропак инженеринг“ ООД е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 12270/09.11.2020 г. по в.т.д. № 741/2020 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК съществуването на вземане на „Юробанк България“ АД към „Аеропак инженеринг“ ООД, в качеството му на кредитополучател по договор за банков кредит „Продукт бизнес помещения“ BL 16483/30.09.2008 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/02.10.2009 г. и Анекс № 2/16.11.2010 г., за следните суми: договорна лихва в размер на 41 131,30 лв. за периода от 21.10.2011 г. до 24.04.2013 г.; имуществена застраховка в размер на 1 484,07 лв. за периода от 15.01.2013 г. – 24.04.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 05.08.2013 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18325/2013 г. на СРС и в частта на разноските. Съставът на ВКС съобрази, че доводите в молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса с оглед имущественото състояние на касатора не са подкрепени от доказателствата по делото. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 707/24.01.2017г. по ч.т.д. № 2792/2017г. на ВКС, II т.о., определение № 671/14.11.2017г. по ч.т.д. № 2555/2017г. на ВКС, II т.о., определение № 702/19.12.2018г. по ч.т.д. № 2929/2018г. на ВКС, II т.о., определение № 141/20.02.2019г. по ч.т.д. № 52/2019г. на ВКС, II т.о., определение № 80/15.02.2017г. по ч.т.д. № 2307/2016г. на ВКС, II т.о., определение № 433/15.12.2014г. по гр.д.№1597/2014г. на ВКС, IV г.о. и други, гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/ или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл.83, ал.1, т.4, чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 ТЗ), то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице. Пример за налачие на съществено основание за освобождаване от внасяне на държавна такса е посочен в създадената практика на ВКС, обективирана в определения по чл.274, ал.3 ГПК: определение № 170/15.04.2020г. по ч.т.д. № 209/2020г. на ВКС II т.о. и определение № 524/30.07.2019г. по ч.т.д. № 908/2019г. на ВКС II т.о., в която след съобразяване изцяло с практиката на Европейския съд по правата на човека и на СЕС е прието, че търговско дружество с открито производство по несъстоятелност, поради съществен размер на дължима от него държавна такса, следва да бъде напълно освободено от заплащането й. Така в практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел” ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99). Прието е, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса. Само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Аналогична е и практиката на СЕС, обективирана в Определение от 13.06.2012г. по дело С –156/12 GREP/Freistat Bayern, според което принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. Националният съд обаче следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Конкретно когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им. В този смисъл той може да вземе под внимание например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. След преценка на релевантните обстоятелства ВКС намира, че дължимата държавна такса по настоящето дело за разглеждане по същество на касационната жалба в размер на 852,31лв. не се явява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие на дружеството, което не е обявено в несъстоятелност и има качеството на ответник в производството по иск по реда на чл.422 ГПК. Следва да се има предвид, че в хода на делото за пръв път дружеството следва да заплати държавна такса по спора, т.е. до този момент то не е правило такъв разход. Извършеното разпределение по изпълнителното дело е от 23.04.2021г., т.е. не е установено актуалното имуществено състояние на касатора. Като изходи от правоорганизационната форма на същото дружество – ООД, липсват доводи относно евентуална невъзможност на съдружниците да набавят необходимите средства за заплащане на държавна такса. Съвкупната преценка на така изложените обстоятелства налага извод за неоснователност на молбата. Водим от горното, Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение