Определение № 9491 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9676/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. К. К., [ЕГН], постоянен адрес [населено място], [улица], Община Генерал Тошево, Област Добрич, подадена чрез пълномощника адв. Рахнев, срещу Определение № 1922/30.07.2026 г., постановено по адм. дело № 501/2026 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е оставено без уважение искането на лицето за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0265-000037/11.07.2026 г., издадена от началник РУ-Генерал Тошево към ОД на МВР Добрич. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че изводът на административния съд за липса на предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК е неправилен и необоснован. Аргументира се, че към искането за спиране предварителното изпълнение на акта са представени доказателства за валидно трудово правоотношение, изискващо притежание на СУМПС, което не е съобразено от административния съд. В тази връзка се сочи, че предварителното изпълнение на акта би причинило на лицето значителна и трудно поправима вреда, както и би се явило в нарушение принципа на съразмерност и трайната съдебна практика. Прилага доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Иска се отмяна на определението и уважаване искането за спиране. Ответникът – Началник РУ-Генерал Тошево към ОД на МВР Добрич, редовно уведомен, не изразява становище по основателността на частната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна. Производството пред Административен съд – Добрич е образувано по жалба на И. К. К. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0265-000037/11.07.2026 г., издадена от началник РУ-Генерал Тошево към ОД на МВР Добрич, с която, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) ЗДвП, на лицето е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Нарушението, изразяващо се в повторно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, е установено с АУАН серия GA № 5448003, съставен от мл. автоконтрольор при РУ- Генерал Тошево ОД МВР Добрич. В жалбата, сезираща съда, е инкорпорирано искане за спиране допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на мярката. За да отхвърли искането по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, първоинстанционният съд е приел, че по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП оспорването на заповедта не спира изпълнението ѝ, като в този случай законодателят е презумирал наличието на особено важен държавен или обществен интерес, който трябва да бъде защитен. Посочил е, че за спиране на предварителното изпълнение е необходимо оспорващият да установи, че то може да му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Приел е, че изложените от лицето съображения по повод упражняваната трудова дейност не водят до извод за вероятност от причиняване на значителна или трудно поправима вреда, както и че не е налице нарушаване принципа за съразмерност. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0265-000037/11.07.2026 г., издадена от началник РУ-Генерал Тошево към ОД на МВР Добрич, на К. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б „з“, подб. „гг“ ЗДвП. Мярката е приложена, тъй като при проверка на 11.07.2026 г. е установено, че управляваното от лицето МПС – товарен автомобил „Фиат Фиорино“ с рег. № [рег. номер], е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП – поради липса на задължителна застраховка „Гражданска застраховка“. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК предвижда, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Към частната жалба е представена застрахователна полица № BG 22126002661120 от 31.07.2026 г. за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на посочения автомобил, което съставлява ново обстоятелство по см. на чл. 166, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 143, ал. 10, изр. второ ЗДвП при представяне на данни за валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ служебно прекратената регистрация на превозното средство се възстановява по служебен ред – резултат, който настъпва по силата на закона, а не се обуславя от съставянето на отделна административна справка, чието документиране да е в тежест на частното лице. Разпореждането за предварително изпълнение не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като му позволява да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Целта на допуснатото по чл. 172, ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подбуква „гг“ ЗДвП е защита на обществения интерес до отстраняване на констатираната нередовност. След като регистрацията на автомобила е възстановена по силата на закона вследствие на сключената застраховка, продължаващото действие на мярката единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя, без да допринася повече за защита на обществения интерес, и се доближава до санкция за вече отстранено нарушение – функция, която принудителните административни мерки не могат да изпълняват предвид принципното им разграничение от административните наказания. Настоящият извод съответства и на трайната практика на Върховния административен съд, Седмо отделение, по аналогични случаи – т. напр. Определение № 3482/26.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2969/2026 г.; Определение № 4800/30.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3851/2026 г.; Определение № 7009/23.06.2026 г., постановено по адм. дело № 6304/2026 г.; Определение № 7214/26.06.2026 г., постановено по адм. дело № 6434/2026 г.; Определение № 7452/03.07.2026 г., постановено по адм. дело № 6621/2026 г. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение