Определение № 2032 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1569/2026 г.

Производството е с правно основание чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Ф. М. Н. от [населено място], общ. Каолиново чрез адв. С. Мехмедали срещу определение № 1853 от 23.12.2025 г. по ч. а. д. № 525/2025 г. на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 2113-27-1381#1/22.10.2025 г. на Ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - град Шумен. В частната жалба се твърди неправилност на изводите на съда и нарушение на материалния закон. Според частния жалбоподател влязлото в сила разпореждане, с което не му е признато право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, не представлява процесуална пречка по смисъла на чл. 27 и сл. от АПК, ал.2, т.1 от АПК за ново упражняване на същото право, тъй като при предходното произнасяне неправилно не е зачетен като действителен осигурителен стаж периодът на редовната военна служба. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на преписката на пенсионния орган при ТП – НОИ Шумен с указания за произнасяне по същество по подаденото второ заявление. Претендират се разноски. Ответникът - началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ Шумен изразява писмено становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 200, ал. 2 вр. с чл. 230 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, жалбата е неоснователна. С определение № 1853 от 23.12.2025 г. по ч. а. д. № 525/2025 г. по описа на Административен съд Шумен е отхвърлена жалбата на Ф. М. Н. срещу разпореждане № 2113-27-1381#1/22.10.2025 г. на Ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - град Шумен, с което е оставено без разглеждане заявление на Н. с вх. №2113-27-1381 от 15.10.2025 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Първонистанционният съд възприема становището на административния орган, че по искането на лицето е налице влязъл в сила административен акт, със същия предмет и страни - разпореждане №2113-27-997#14/16.11.2023 г. за отказ. Липсата на нови данни относно осигурителен стаж и възраст е обусловила извод недопустимост на искането с оглед отрицателните процесуални предпоставки на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор между страните по факта, че при предходното пенсионно производство, по заявление на Ф. Н. е постановено разпореждане №2113-27-997#14/16.11.2023 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ Шумен за отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административният орган е приел, че към датата на подаване на заявлението молителят няма необходимия осигурителен стаж в хипотезите на 68, ал. 1-3 от КСО. Разпореждането, като необжалвано, е влязло в сила. Образуваното пенсионно производство със заявление вх. №2113-27-1381 от 15.10.2025 г. по искане Ф. Н. отново е за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1-3 от КСО, но не са представени нови писмени доказателства относно осигурителния му стаж. Приложените по преписката трудова книжка и военна книжка са същите документи, които са били представени в предходното пенсионно производство и преценени от органа. При тези данни с оспореното разпореждане № 2113-27-1381#1/22.10.2025 г. на Ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - град Шумен второто заявление е оставено без разглеждане на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд за идентичност на подадените от Ф. Н. заявления до пенсионния орган за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед наличието на влязъл в сила административен акт по първото заявление, за да е допустима повторно заявената претенция, следва да е свързана с промяна на някое от релевантните обстоятелства в следните хипотези: 1 промяна в закона; 2 промяна във възрастта (навършване на необходимата възраст за пенсиониране); 3 промяна в осигурителния стаж (придобиване на минимално изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране). Достатъчно е наличието на една от тези промени, за да се касае за различен предмет от предходно заявения такъв по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Обоснован е направеният от първоинстанционния съд извод, че в конкретния случай никоя от визираните хипотези не е изпълнена. Изминалият период от време между двете заявления и различната възраст на заявителя не представляват нови факти, обуславящи задължение за органа да се произнесе отново по същество на искането за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Не са представени нови доказателства за осигурителен стаж, включително в съдебното производство. Законосъобразно наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е прието за изключващо предпоставката за допустимост на искането по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, като правилно е посочено, че нормата не въвежда изискване този акт да е бил контролиран от съд. Изцяло се споделят изводите на първоинстанционния съд, че наведените доводи за допуснато от пенсионния орган нарушение на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО при издаване на разпореждане № 2113-27-997 # 14 от 16.11.2023 г. касаят законосъобразността му и биха подлежали на обсъждане само ако разпореждането е било оспорено по предвидения в КСО ред, но нямат значение в настоящото производство. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и съобразено с утвърдената практика на Върховния административен съд (определение № 9408 от 10.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8522/2023 г., VI о., определение № 5482 от 25.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3271/2023 г., VI о, определение № 1538 от 13.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 962/2023 г., VI о., определение № 5132 от 31.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4599/2022 г., VI о и др), поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на частния жалбоподател не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 200 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение