Определение № 114 от 12.03.2018 г. на ВКС по д. № 706/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – София срещу въззивното определение на Софийски градски съд по ч.гр.д. №10250/17 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се привлече по искане на касатора – ответник по иска, като трето лице – помагач Министерство на вътрешните работи. Частната касационна жалба е недопустима на две основания: На първо място въззивното определение, с което се потвърждава отказа на първоинстанционния съд да конституира подпомагаща страна по чл. 220 ГПК, във вр. с чл. 219 ГПК, е окончателно, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. С него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото между главните страни, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие. В този смисъл е т. 5 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, която не е загубила сила при действието на новия ГПК - ТР № 1/2013 г., т. 9, б. "А" ОСГТК на ВКС. На второ място обжалваното определение е постановено по дело, образувано по иск за парично вземане с цена 5 000 лв. На осн. чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, както е в случая. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.