Решение № 446 от 4.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1813/2013 г.

Решение № 446 от 4.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1813/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. на о., [населено място], приподписана от юрисконсулт А. Я., срещу въззивно решение № 1722 от 19.11.2012 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2401/2012 г., с което е потвърдено решение № 2213 от 31.05.2012 г. на Пловдивския районен съд по гр. д. № 1830/2011 г. С първоинстанционното решение М. на о. е осъдено да заплати на П. П. М. сумата 5 764.98 лв. - обезщетение по чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ и сумата 1 206.64 лв. - неизплатена част от обезщетение по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ като са оставени без разглеждане същите искове, предявени като евентуални, срещу поделение *** - , [населено място]. Въззивният съд е приел, че М. на о., а не поделението, разпоредител с бюджетни кредите, дължи обезщетенията. Това е така, защото правоотношението е съществувало между военнослужещия и министерството.

Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него ищецът е бил военнослужещ в поделение ***, което не е разпоредител с бюджетни кредити. Това поделение е непосредствено подчинено на поделение * - , [населено място], което е разпоредител с бюджетни кредити и е пасивно легитимирано да отговаря по исковете.

Ответникът по жалбата П. П. М., [населено място], оспорва жалбата.

Ответникът по жалбата поделение *** - , [населено място], не е заявил становище.

С определение № 915 от 15.07.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1722 от 19.11.2012 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2401/2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за това кой дължи обезщетенията по чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ и чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ - съответното поделение или М. на о..

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следното: Заплатата и допълнителните възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на службата се дължат от поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което той е назначен. Това разрешение на въпроса е дадено с решение № 128/29.04.2011 г. по гр. д. № 1356/2009 г. на ВКС на РБ, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

По делото е безспорно установено, че ищецът е бил военнослужещ в поделение ***, което не е разпоредител с бюджетни кредити. Това поделение е непосредствено подчинено на поделение * - , [населено място], което е разпоредител с бюджетни кредити и е пасивно легитимирано да отговаря по исковете. По делото е установено, че на ищеца не са изплатени дължимите му обезщетения по чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ в размер на 5 764.98 лв. и по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ - 1 206.64 лв.

Съобразно изложеното по-горе въззивното решение трябва да бъде отменено. Исковете трябва да бъдат отхвърлени по отношение на касатора и да бъдат уважени евентуалните искове срещу поделение *** - , [населено място].

Съобразно изхода на спора на П. П. М. следва да се присъдят 3 058.86 лв. деловодни разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.