Определение № 12909 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11619/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от председателя на Сметната палата на Република България, чрез пълномощника юрк. Ю. Беев, против определение № 3293 от 29.10.2025 г., постановено по к.а.н. дело № 618/2025 г. по описа на Административен съд- Плевен, с което е спряно производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело № С-437/25. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на атакуваното определение. По същество се твърди, че отправеното от Административен съд- Габрово преюдициално запитване, по което е образувано дело № С-473/25, е по въпроси, които не обуславят изхода на спора пред АС- Плевен. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия по него. Ответникът – М. К. Я., не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Основното производство по к.а.н. дело № 618/2025 г. по описа на Административен съд Плевен е образувано по касационна жалба, подадена от председателя на Сметната палата на Република България против решение № 282 от 29.05.2025 г., постановено по НАХД № 2260 по описа за 2024 г., с което Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № ЗОП-94#4/12.11.2024 на изпълняващата правомощията на председател на Сметната палата на Република България, с което на основание чл.247, ал.1, пр. първо от ЗОП (ДВ, бр.86 от 2018г., в сила от 01.03.2019г.), вр. чл.259 от ЗОП (ред. ДВ, бр.13/2016г.), вр. чл.260, ал.2 от ЗОП (ред. ДВ, бр. 13/16.02.2016г.) и чл.53, ал.1 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), при условието на чл.З, ал.1 от ЗАНН на М. К. Я. е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000.00 лева, за нарушение на чл.2, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, ред. ДВ, бр. 13/2016г.), като незаконосъобразно. С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд- Плевен е спрял производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение № 882/30.06.2025 г. по адм. дело №152/2025 г. по описа на Административен съд - Габрово, по което е образувано дело № С-437/25. За да постанови този резултат, съдът е приел, че т.2 от отправеното преюдициално запитване, по което е образувано горепосоченото дело на СЕС, се явява от значение за изхода на образуваното пред него производство, предвид фиксирания размер на наказанието, предвидено в националното законодателство за съответното административно нарушение. Позовавайки се на необходимостта от съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство, първостепенният съд е спрял производството до произнасянето на СЕС по дело № С-437/25. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 154а, т. 8 от АПК /обн. ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г./, съдът спира производството при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. Обоснована е преценката на административния съд за наличието на обусловеност на изхода на к.а.н. дело №700/25г. по описа на АС- Плевен от постановеното решение по дело № С-437/25 на СЕС, поради следното: С отмененото от РС-Плевен наказателно постановление на основание чл.247, ал.1, пр. първо от ЗОП на М. Я. е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лева. Според цитираната норма в относимата й редакция към момента на извършване на твърдяното нарушение (17.03.2023г.), възложител, който наруши забраната на чл.2, ал.2 от ЗОП, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. Един от въпросите (т.2) от преюдициалното запитване, отправено от Административен съд- Габрово, по което е образувано дело № С-437/25, е следния: "Следва ли постановеното от Съда на Европейския съюз Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. да се тълкува и прилага към всички санкционни норми, предвидени в административното законодателство на Република България, като се има предвид, че в т. 53 от него съдът посочва: „… При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза“. Предвид така изложеното възниква въпросът дали разпоредби от националното законодателство, които предвиждат такъв фиксиран размер на санкциите, каквато е нормата на чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, следва да се преценяват за съвместимост с принципа на пропорционалност, заложен в правото на Европейския съюз и в светлината на така цитираното Решение на Съда? ". Противно на развитите доводи в частната жалба, настоящият състав споделя извода на административния съд, че наложеното наказание е с фиксиран размер. Същият е "2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лева", поради което и определянето на санкцията е предпоставено единствено от стойността на сключения договор, но не и от обстоятелствата, посочени в чл.27, ал.2 от ЗАНН. Ето защо следва да се приеме, че законодателят е предвидил наказание, което е обвързано единствено със стойността на сключения договор за обществена поръчка. Обстоятелството, че законодателят е установил горна граница, над която глоба за установено нарушение на чл.2, ал.2 ЗОП не може да бъде наложена, не променя извода, че размерът на глобата е фиксиран към стойността на договора за обществената поръчка, като не е допустимо определяне на по- нисък размер на санкцията от така посочения. Отправеното преюдициално запитване касае принципното приложение на даденото в решението на СЕС по дело № С-61/23 тълкуване на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година в случаите, в които установената национална система от наказания не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните съдилища. Поради това следва да се приеме, че отговорът на въпроса дали разпоредби от националното законодателство, които предвиждат фиксиран размер на санкциите, каквато е нормата на чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, следва да се преценяват за съвместимост с принципа на пропорционалност, заложен в правото на Европейския съюз и в светлината на Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., несъмнено се явява от значение за правилното решаване на спора, по който е образувано к.а.н. дело № 585/25г. по описа на Административен съд- Плевен. Предвид това и преобладаващата част от останалите доводи на председателя на Сметната палата, са напълно неотносими към конкретния предмет на настоящия спор, а именно- правилността на определението за спиране на КАНД № 585/25г. по описа на Административен съд- Плевен. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение