Определение № 1767 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4302/2023 г.

Делото е образувано по касационна жалба на „Аркад Енджиниъринг енд Констракшън Кампъни“ - дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Саудитска Арабия, чрез „Аркад Енджиниъринг енд Констракшънс Къмпани“ – Клон България, и на „Аркад С.п.А.“ – акционерно дружество, регистрирано в Италия, чрез „Аркад С.п.А.“ - Клон България“ КЧТ, срещу въззивното решение № 1032/01.03.2023 г. по гр.д. № 11114/2022 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 20044554/27.06.2022 г. по гр.д. № 52429/2020 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на исковете на С. Ал Х., гръцки гражданин, срещу касаторите, както следва: · да се признае за незаконно и да се отмени уволнението на С. А. Х. със заповед № 007/25.08.2020 г., издадена от Консорциум „Аркад“ ДЗЗД (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · за солидарното осъждане на двамата ответници да заплатят сумите 78 750 лв. – трудово възнаграждение в периода 01.02.2020 г. – 09.08.2020 г.; 1 315.00 лв. – трудово възнаграждение в периода 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г.; 13 880.88 лв. – обезщетение за действително претърпените вреди, изразени в основното месечно трудово възнаграждение, заедно с допълнителното за стаж за периода 26.08.2020 г. – 26.10.2020 г. и сумата 37 500 лв. – обезщетение, формирано от сбора на три месечни брутни работни заплати и · за осъждането на двамата ответници да заплатят тези суми, но разделно в съотношение 12 % - първият, и 88 % - вторият. С въззивното решение делото е върнато на първата инстанция с указания да конституира надлежния ответник „Консорциум Аркад“ ДЗЗД и да разгледа исковете само с неговото участие. Пред Върховния касационен съд е образувано и ч.гр.д. № 4301/2023 г. по частна касационна жалба от касаторите срещу определение от 23.05.2023 г. по гр.д. № 1114/2023 г. на Софийски градски съд. С определението въззивният съд е отказал да допълни своето решение, като възложи в тежест на въззиваемия/на ищеца С. А. Х. направените от двамата разноски. Настоящият състав намира, че следва да присъедини частната касационна жалба за съвместно разглеждане с касационната – аналогия с чл. 213 ГПК. С молба вх. № 5015/21.03.2014 г. ищецът С. А. Х. се отказва от исковете. Съгласно чл. 233 ГПК, касационният състав е длъжен да обезсили въззивното и първоинстанционното решение и да прекрати производството по исковете. Определението по чл. 233 ГПК, с което и двете решения по делото са обезсилени, погасява правния интерес от частната касационна жалба. Настоящият състав следва да я остави без разглеждане по същество. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, в тежест на ищеца следва да се възложат всички разноски, направени от ответниците, с участието на които делото е разгледано. Пред първата инстанция разноските се изразяват в уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения: от първия - за сумата 5 867.50 лв., а от втория – за сумата 3 529.50 лв. Пред втората инстанция разноските се изразяват в уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения: от първия – за сумата 5 867.50 лв., а от втория – за сумата 3 529.50 лв. Пред касационната инстанция разноските се изразяват във внесената държавна такса 30.00 лв. При тези мотиви, съдът