Определение № 4553 от 30.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3261/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна касационна жалба на Е. К. М., приподписана от адв. И. Иванов, срещу определение № 4448 от 16.12.2024 г., постановено по адм. дело № 458/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Твърденията са за наличие на правен интерес от оспорване на процесната виза, както и за спазен срок за подаване на оспорването. Предявено е искане за спиране на делото до приключване на прокурорска преписка № 10022/2024 г. по описа на РП - Благоевград. Ответниците – главният архитект на община Симитли и С. А. А., не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. К. М. срещу Виза № 27/11.07.2016г., издадена от главния архитект на община Симитли по заявление на С. А. А., за изработване на инвестиционен проект за: 1. преустройство, реконструкция и промяна на предназначението на партерен етаж в аптека, медицински кабинет и обслужващо помещение; 2. преустройство, реконструкция и промяна на предназначението на втори жилищен етаж и подпокривен складов етаж в жилище, в УПИ ІХ-207, кв. 39 по плана на гр. Симитли. Съдът приема за установено, че заявителят С. А. А. е съсобственик на УПИ ІХ-207 и едноличен собственик на двуетажна жилищна сграда в имота, изградена на калкан със сграда в съседния УПИ Х-206, съсобственик в който е жалбоподателката. Процесната виза е издадена след изразено съгласие от собствениците на УПИ Х-206, включително от Е. К. М., обективирано в декларация от 03.05.2016 г., с нотариално удостоверени подписи, за реализиране на „тавански етаж в подпокривното пространство върху цялата площ на етажа, с дълбочина по целия калкан (15,45 м), разположен на общата регулационна линия и с ограничение за проектната регулационна линия, която да не надвишава котата на стрехата (откъм улицата и откъм дъното на имота) 10 м за нискоетажно застрояване, и котата на билото 12 м (равно на настоящото положение)“ /цитат/. Във връзка с допустимостта на жалбата, доколкото по делото не е спорно, че издадената виза не е съобщавана на жалбоподателката, съдът е приел доказателства, от които е установено, че във висящо исково производство – гр. дело № 2739/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград, със страни С. А. А. и Е. К. М., са изслушани и приети експертни заключения, вкл. експ. заключение с вх. № 17897/11.09.2023 г. на вещото лице М. Ризова, към което е приложена оспорената виза № 27/11.07.2016 г., ведно с графичната й част. Изготвеното експертно заключение е прието в съдебно заседание, проведено на 30.10.2023 г., в което е присъствала жалбоподателката М., като видно от представения съдебен протокол, в отговор на отправени въпроси на последната, вещото лице е обсъждало предвижданията на процесната виза. От друга страна, въз основа на заключение /основно и допълнително/ на вещо лице, съдът е приел за установено, че в кадастралния и регулационен план на гр. Симитли от 1951 г., в УПИ ІХ-207 е отразено едно основно застрояване – сграда с проход в централната част, разположена на уличната регулационна граница и при свързано застрояване на страничната граница с УПИ Х-206 от запад; че за УПИ ІХ-207 няма действащ застроителен план, а за УПИ Х-206 има приета частична квартална застройка със Заповед № 67/05.04.1990 г., за магазини, 2 етажа и мансарден етаж на калкан с парцел ІХ, което застрояване не е реализирано; че съгласно скицата-приложение към визата, сградите в УПИ ІХ и Х са частично свързано застроени с покриване с около 4 м, а предвиденото с визата преустройство и реконструкция на втори жилищен етаж и подпокривен складов етаж в сградата в УПИ ІХ е върху цялата площ на етажа с височина до 10 м и дълбочина на застрояване по калкана от 15,10 м, измерена графично по скицата към визата, което е в рамките на дълбочината от 15,50 м. на калкана, измерена по скицата към частичната квартална застройка за УПИ Х. Сочи се, че предвиденото преустройство на партерния етаж не води до промяна на показателите за плътност и интензивност, а визата не касае пристрояване, не предвижда разширяване на съществуващото застрояване в УПИ ІХ и не третира допълващо застрояване, както и че няма разминаване между параметрите по декларацията на съсобствениците на УПИ Х и посочените във визата. При горните фактически установявания съдът постановява оспореното определение, с което е оставил без разглеждане жалбата на Е. К. М. срещу Виза за изработване на инвестиционен проект № 27/11.07.2016г., издадена от главния архитект на община Симитли и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата е недопустима като просрочена, тъй като жалбоподателката е узнала за оспорения индивидуален административен акт най-късно на датата 30.10.2023 г. когато същият е приет като доказателство по гр. дело № 2739/2021 г. на Районен съд – Благоевград като приложение към представеното по делото експертно заключение на вещо лице. Сочи се, че изчислен спрямо горната дата, срокът по чл. 215, ал.4 от ЗУТ е изтекъл далеч преди подаване на жалбата на 08.04.2024 г., поради което последната е просрочена и е налице основанието за недопустимост по чл. 159, т. 5 АПК. Наред с изложеното, съдът е обосновал недопустимостта на оспорването на издадената виза и с липсата на правен интерес и на активна процесуална легитимация за жалбоподателката. По отношение на т.1 от визата, се сочи, че оспорващата е съсобственик на имот, съседен на имота – предмет на проекта и не е от кръга на заинтересованите лица по чл.131, ал.2, т.2 и т.3 вр. с ал.1 ЗУТ, тъй като визата не предвижда ново строителство, а преустройството на партерния етаж не променя устройствените показатели, като свързаното застрояване между съседните УПИ е съгласно предходни ПУП. По отношение на т.2 от визата, липсата на активна процесуална легитимация за жалбоподателката се свързва с подадената от нея декларация за съгласие с нотариална заверка на подписите за проектираното строителство, от което следва приложимост на хипотезата на чл.140, ал.3 ЗУТ. Счита се, че предвижданията на издадената виза по т.2, според констатациите на вещото лице, са изцяло в рамките на декларираното съгласие на оспорващата, което изключва правния интерес от оспорването ѝ. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Обосновани от доказателствата по делото и съответни на приложимия закон са формираните изводи на административния съд за недопустимост на жалбата срещу процесната виза поради това, че е просрочена. При отсъствието на нарочно съобщаване на административния акт, както в случая, преценката за срочността на жалбата е допустима ако е установим момента на действителното узнаване на същия. Приемането на противното по същество би разрешило злоупотреба с процесуално право, изразена във възможността за неограничено във времето упражняване на правото на жалба, за разлика от приложимото спрямо всички общо правило за съществуване на времеви предели за предявяване на съдебно оспорване. В случая са налице доказателства, че процесната виза е приложена към заключение на вещо лице, прието в съдебното заседание на 30.10.2023 г. по гражданско дело с ответник жалбоподателката Е. М., която е присъствала лично и е обсъждала предвижданията на визата, отправяйки въпроси на съдебния експерт. Горното сочи, че оспорващата е узнала съдържанието на акта, в което е обективирана волята на органа за предмета и параметрите на проектираното строителство, с което е обезпечена в достатъчна степен възможността й за преценка относно наличието на засегнат правен интерес, независимо, че графичната част към визата, приложена по гражданско дело не е идентична с представената към административната преписка по настоящото дело. В текстовата част на акта ясно е посочено предвиждането на проекта, което обхваща и партерния етаж, поради което за жалбоподателката, и без приложена графика, не е имало пречки да установи, че проектираното строителство не съответства на това, за което е декларирала съгласие, а именно само за таванския етаж. Горното несъответствие, видно от текста на визата, е било достатъчно за да прецени дали да предприеме съдебно оспорване на акта. А във връзка с приложените различни графики към визата, следва да се посочи, че графиката по гражданското дело е представена от вещото лице, поради което не може да се направи еднозначен извод, че има злоумишлено поведение на административния орган, както неоснователно се твърди в частната жалба. Предвид изложеното, правилно съдът е констатирал, че най – късно към 30.10.2023 г., когато е приета като доказателство по гражданското делото, жалбоподателката е узнала за оспорената виза и е била информирана за съдържанието й. От тази дата тече предвиденият в чл. 215, ал. 4 ЗУТ, 14-дневен срок за оспорване на акта и към датата на подаване на жалбата на 08.04.2024 г., този срок е изтекъл. От горното следва, че оспорването е просрочено и предявената жалбата е недопустима. Като е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото, административният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Обосновани от доказателствата и съответни на материалния закон са и допълнителните съображения на първата инстанция за недопустимост на оспорването поради липса на правен интерес и на активна процесуална легитимация за жалбоподателката. Противно на поддържаното от последната, преценката за допустимост е дължима от съда и е възможна във всеки етап на съдебното производство, включително след събиране на необходимите за това доказателства. За формиране на посочените изводи съдът се е нуждаел от специални знания на вещо лице, поради което е назначил СТЕ и е провел открити съдебни заседания по делото. Касае се за надлежно и законосъобразно процесуално поведение на съда в изпълнение на задълженията по чл.171 АПК, поради което доводите на жалбоподателката за допуснати нарушения на процесуалните правила, са неоснователни. С констатациите на вещото лице по СТЕ се установява по безспорен начин, че с издадената виза не се предвижда промяна на предназначението на имота, нито свързано застрояване между съседните имоти /такова е предвидено с предходен план/ и няма промяна на показателите за застрояване /проекта е за преустройство на съществуващите етажи/, поради което жалбоподателката не е от кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал.2 вр. с ал.1 ЗУТ. По отношение на предвиденото застрояване на подпокривния етаж, липсата на правен интерес и легитимация за оспорване на визата произтича и от разпоредбата на чл.140, ал.3 ЗУТ. Налице е декларирано съгласие от оспорващата за изготвяне на проекта в тази му част. Видно е от заключението на вещото лице, че няма разминаване между параметрите на строителството по декларацията на съсобствениците на УПИ Х и посочените във визата. Неоснователно е възражението в жалбата срещу дълбочината на застрояването. Констатирано е по делото със СТЕ, че предвиденото с визата преустройство и реконструкция на втори жилищен етаж и подпокривен складов етаж в сградата в УПИ ІХ е върху цялата площ на етажа с височина до 10 м и дълбочина на застрояване по калкана от 15,10 м, измерена графично по скицата към визата, което е в рамките на дълбочината от 15,50 м. на калкана, а последната е измерена по скицата към частичната квартална застройка, изработена за УПИ Х – собственост на жалбоподателката. Като е достигнал до краен извод за недопустимост на жалбата на основанията по чл.159, т.4 и т.5 АПК, административният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Неоснователно е искането за спиране на настоящото дело до приключване на прокурорска преписка № 10022/2024 г. по описа на РП - Благоевград. Данни за образуване на посочената преписка се съдържат в писмо № 244000-8626/26.02.2025г. на зам. директора на ОДМВР-Благоевград, но няма яснота за предмета на разследване, като в частната жалба се твърди, че е за престъпление по чл.303, ал.1 НК във връзка с процесната виза като документ за невярно съдържание. При изложените данни, настоящият състав на касационната инстанция счита, че не са налице основанията по чл.229, ал.1, т.5 ГПК вр. с чл.144 АПК, а именно в хода на производството да се разкрият престъпни обстоятелства, които да са относими към изхода на разглеждания спор. В случая, последният е приключил с определение за прекратяване поради недопустимост на оспорването, т.е. без да се преценява законосъобразността на обжалвания административен акт, от което следва неотносимост за делото на резултата от наказателното производство. От друга страна, при доказани по съответния ред и пред съответния съд престъпни обстоятелства, страната би могла да направи искане за отмяна на основанията, визирани в чл. 239, т. 2 или т. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение