Определение № 459 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1472/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на В. окръжен съд от 30.06.2010 г. по гр.д. № 224/2010, с което е потвърдено решението на В. районен съд от 17.03.2010 г. по гр.д. № 1928/2009, с което е уважен предявеният иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Недоволна от решението е касаторът [фирма], В., представляван от адв. Р. Д. от В., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси пропусната полза, наред с разликата между работната заплата и отпусната инвалидна пенсия, ли е равностойността на храната, която работодателят предоставя на работниците си и невземане на мерки за ограничаване на вредите ли е неприемането на предлагана работа, преди по съответствието с противопоказанията да се е произнесъл съответният медицински орган, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Е. Ц. С., представляван от адв. А. М. от В. я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е пострадал при трудова злополука през 1986 г., поради което ответникът му дължи обезщетение в размер на разликата между работната заплата плюс равностойността на храната, която работодателят предоставя на работниците си и отпуснатата инвалидна пенсия. Ищецът не е могъл да ограничи вредите, като приеме предлаганата му от ответника работа като общ работник – озеленител и като портиер, тъй като няма окончателно решение на надлежните медицински органи за съответствието на предлаганата работа с медицинските противопоказания. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите въпроси обуславят решението по делото, но те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че добавките за храна на всички работници се включват като пропусната полза над размера на отпуснатата инвалидна пенсия и компетентни да се произнесат по съответствието на предлаганата работа с медицинските противопоказания са единствено надлежните медицински органи. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение