Определение № 322 от 04.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 990/2012 г.

Главният прокурор е поискал от ВКС да възобнови по реда на глава тридесет и трета от НПК дело на Софийския градски съд и да бъде изменена постановената по него присъда в частта й, с която е извършено групиране на наказания. По делото – нохд № 2785/2010 год., и с постановената по него присъда - № 415 от 29 ноември 2010 год., осъденият е Д. Д. И.; за извършеното от него престъпление с наркотици (по чл.354а, ал.2 НК) е наказан с лишаване от свобода за 3 години при общ режим, а задържането му под стража и домашния арест по взетите спрямо него мерки за неотклонение са приспаднати по реда на чл.59 НК; приспадане обаче не е извършено на наказанието пробация, което И. е изтърпял по нохд № 2046/2009 год. на Софийския районен съд, въпреки че по него и по сегашното нохд № 2785/2010 год. СГС е определил по реда на чл.25 НК общо наказание 3 години лишаване от свобода, и този ред (ал.3) е изисквал приспадането. Оспореният от главния прокурор съдебен акт е проверяван по въззивен и касационен ред, но не и относно дължимото произнасяне на СГС по чл.25, ал.3 НК. В съдебното заседание на ВКС страните са на едно и също мнение по изхода на делото – да бъде уважено искането на главния прокурор за приспадане на изтърпяната пробация от общото наказание лишаване от свобода. ВКС намери отправеното искане за процесуално недопустимо и като такова – основание за оставянето му без разглеждане и за прекратяване на делото. Липсва процесуален интерес от възобновяване на делото, след като съществува процесуална възможност за отстраняване по общия ред на претендирания от главния прокурор недостатък на съдебния акт. Претендиран е всъщност един съществен процесуален пропуск, за отстраняването на който обаче е „процесуално неоправдано […] да се извършва чрез отмяна на присъдата по реда на обжалването или на възобновяването […]. Ръководен от принципа за процесуална икономия и бързина, законодателят е приел разрешението по чл.304, ал.1 [отм. – сега чл.306, ал.1] НПК, като е предоставил на съда правомощието да се произнесе по тези въпроси отделно от присъдата – с определение” (ТР 2/2005-ОСНК, мотиви). Определението трябва да бъде постановено от СГС, поради което и ВКС-І наказателно отделение