Решение № 709 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4013/2008 г.

Решение № 709 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4013/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на въззивно решение № 521 от 14.07.2008 г. по гр. дело № 430/2007 г. на Софийския окръжен съд по касационната жалба на Л. И. И., Р. К. И., двамата от град Б., и Е. К. Г., град С., подадена от пълномощника им а. Х, срещу въззивно решение № 521 от 14.07.2008 г. по гр. дело № 430/2007 г. на Софийския окръжен съд. С определение № 392 от 03.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличие на противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос относно допустимостта и основателността на предявения иск за собственост преди издаване на заповед по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила - основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по касация не изразяват становище. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на II г. о. приема следното: С обжалваното решение на Софийския окръжен съд е оставено в сила решение от 28.12.2006 г. на Районен съд - Сливница, с което Л. И. И., Р. К. И. и Е. К. Г. са осъдени да предадат на К. Т. С. собствеността и владението следните имоти: нива, находяща се в м. "Моста" с площ 0.278 дка, представляваща имот № 0* по картата на землището на с. Д. и ливада, находяща се в м. "Моста" с площ 0,256 дка, представляваща имот № 0* по картата на землището на с. Д., Софийска област. Въззивният съд е приел, че праводателите на ищеца са били собственици на спорните земеделски имоти към момента на образуване на ТКЗС. Ищецът като наследник на Е. С. В. и Т. С. В. се легитимира като собственик на процесните имоти с решение № 3305/30.01.2001 г. на ОбСЗ-Божурище за възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху ливада с площ 0,256 дка в м. "М", землището на с. Д., представляваща имот № 0* по картата на землището и с решение № 3305/08.05.2001 г. на ОбСЗ-Божурище за възстановено право на собственост върху нива с площ 0,278 дка, м. "М", представляваща имот № 0* по картата на землището на с. Д. Съобразно техническата експертиза, въззивният съд е приел, че процесните имоти са представлявали земеделска земя и са включени в земите по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. След решенията на ОСЗ съгласно изискванията на § 4к ПЗР ЗСПЗЗ е изработен и одобрен план за новообразуваните имоти. В него те са записани с идентификационни номера № 6* и 6900120000 по плана на новообразуваните имоти и попадат във владения от ответниците имот с разлика от 15 кв. м. за първия и 88 кв. м. за втория. В плана на новообразуваните имоти не е бил нанесен имот на ответниците. Последните не се легитимират да са в имота на правно основание, тъй като няма доказателства да им е валидно предоставено право на ползване, което да се е трансформирало в право на собственост. Настоящият съдебен състав намира доводите на касатора за недопустимост на предявения иск за неоснователни. Ищецът е претендирал права на собственост върху земеделска земя, която му е възстановена с решение на ОСЗ. Планът на новообразуваните имоти по § 4к ЗСПЗЗ може да засегне съществуващото право на собственост на ищците, само ако съществува право за ответниците на изкупуване на имота, основано на предоставено право на ползване по смисъла на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. В разглеждания случай по делото е установено, че на ответниците не е било предоставено право на ползване по силата на някой от актовете по § 4, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. След като те не противопоставят на ищците права, които конкурират правото на собственост на първите, то те не могат да се позовават и на липса на заповед по § 4, ал. 7 ЗСПЗЗ. След като не съществува право на изкупуване за ответниците и не е налице колизия на права, то ПНИ и заповедта по § 4, ал. 7 не може да засегне правото върху възстановената собственост. Позоваването им на производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и последващо по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ - издаване на решение от 07.11.2005 г. за възстановяване правото на собственост в качеството им на наследници на К. И. върху нива от 1600 дка в същата местност, е ирелевантно след като няма категорични данни по делото то да касае процесния имот. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Въззивният съд е направил анализ на всички релевантни за спора доказателства и съответстващи правни изводи. Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.