Определение № 378 от 09.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 69/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Би ейч еър“ ООД срещу определение № 667 от 30.10.2025 г. по т. д. № 756/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от него молба вх. № 21717/08.08.2025 г. по описа на регистратурата на САС по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 275 от 25.04.2024 г. по т. д. 756/2023 г. по описа на САС. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради постановяването му в противоречие на процесуалния закон. Излага, че неправилно въззивният съд е квалифицирал молбата му като такава за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК. Изтъква, че ясно е заявил искането си да бъде отстранена допусната от съда грешка при отразяване на формираната в мотивите на съдебния акт воля досежно разпределението на разноските в производството, което определя молбата му като такава по чл. 247 ГПК, за подаването на която не е определен срок, и същата като допустима е следвало да бъде разгледана по същество от сезирания съд. По тези доводи моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на САС за произнасяне по същество по молбата му. Ответникът по частната жалба, „Булуингс“ ЕООД, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че обжалваният съдебен акт е правилен по подробно изложените към същия мотиви. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира сезиралата го частна жалба за допустима –подадена в срок от надлежна страна, и ще бъде разгледана от съда по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК. Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, но неправилен. Видно от преписката по делото въззиваемата страна и ответник по делото „Би ейч еър“ ООД е депозирал молба вх. № 21717/08.08.2025 г. по описа на регистратурата на САС, с която е поискал въззивният съд на основание чл. 247 ГПК да поправи допусната във въззивното решение № 275 от 25.04.2024 г. по т. д. 756/2023 г. по описа на САС очевидна фактическа грешка в частта за разноските и в частност да заличи от диспозитива на решението частта, с която е осъден да заплати на насрещната страна „Булуингс“ ЕООД сумата 16 863,58 лв. – разноски за първоинстанционното производство. В молбата са изложени подробни доводи защо страната счита, че така отразеният запис в диспозитива на съдебното решение не съответства на формираната воля в мотивите на съдебния акт. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че сезиралата го молба е недопустима с мотиви, че производството по чл. 247 ГПК е неприложимо по отношение на въззивното решение в частта за разноските, поради наличието на друг процесуален ред за защита, предвиден в чл. 248, ал. 1 ГПК. Допълнил е, че молителят „Би ейч еър“ ООД вече е депозирал молба по чл. 248 ГПК, с която не е поддържал заявените с молбата по чл. 247 ГПК възражения за грешка в присъждането на разноски на другата страна за първоинстанционното производство, и е изчерпал реда си за защита. По тези съображения е счел молбата по чл. 247 ГПК за недопустима и я е оставил без разглеждане. Определението е неправилно. С нормите на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК са законово уредени различни хипотези на поправка на съдебно решение от постановилия го съд. Различията в двете производства касаят както лицата, които могат да ги инициират, така и пораждащия ги състав, наличието или липсата на срок, в който могат да бъдат инициирани, и целения с тях краен резултат. Липсва обусловеност между тях, нито се отнасят като обща към специална, поради което и решаващият извод на въззивния съд, че не може да бъде инициирана процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението в частта за присъдените разноски на страните е правно необоснован. Молбата за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебен акт не е ограничена нито с краен срок, нито от проведена вече процедура по чл. 248 ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските, доколкото с последната се цели да бъде отстранено нетърпимото несъответствие между формираната воля на съда и изразената такава в диспозитива на съдебния акт, докато с молбата по чл. 248 ГПК се цели изменение или допълнение – промяна на формираната воля от съда в частта за дължимите на страните разноски. В този смисъл и изчерпана процедура по чл. 248 ГПК, независимо от изхода на последната, не може да бъде пречка за развитието на процедура по чл. 247 ГПК за отстраняване на очевидни грешки в диспозитива на съдебния акт, били те и в частта с присъдените разноски. По тези мотиви обжалваният съдебен акт като неправилен следва да бъде отменен и делото върнато на САС за произнасяне по същество по сезиралата го молба по чл. 247 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение