Определение № 4039 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3732/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Кмета на район „Красно село“ при Столична община чрез главен юрисконсулт М. Стоянова, против определение № 6744/26.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2063/2025 г. по описа на Административен съд София- град. С обжалваното определение е допуснато спиране на допуснатото по силата на чл. 65, ал. 4 ЗОС предварително изпълнение на заповед № РКС25-РД09-50/29.01.2025г. на кмета на р-н Красно село, СО, с която на осн. чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОбС във вр. с. чл. 23, ал. 1 и ал. 3 във вр. с. чл. 33, ал. 2 от НРУУРОЖТСО и предвид доклад № РКС25-ВК66-135/22.01.2025г. е прекратено наемното правоотношение на С. П. К.. В частната жалба са наведени доводи, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че не са налице предпоставките за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед по подробно изложени мотиви в частната жалба. Иска се отмяна на определението. Ответната страна – С. П. К. не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Основното производство пред Административен съд София – град е образувано по жалба, подадена от С. П. К. от гр. София, чрез адв. Н. Кръстева срещу заповед № РКС25-РД09-50/29.01.2025г. на кмета на р-н „Красно село“, СО, с която на осн. чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОбС във вр. с. чл. 23, ал. 1 и ал. 3 във вр. с. чл. 33, ал. 2 от НРУУРОЖТСО и предвид доклад № РКС25-ВК66-135/22.01.2025г. е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката за общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес] /АОС № 1850/04.04.2019г./. С обжалваното определение административният съд в производство по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК е постановил спиране на законово предвиденото предварително изпълнение на акта. За да постанови този резултат, съдът е изложил изключително лаконични мотиви а именно, че изпълнението на обжалваната заповед би могло да причини на жалбоподателката значителна и труднопоправима вреда, както и в конкретния случай съдът съобразява възрастта и здравословното състояния на жалбоподателката. Постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОС - за изземване на общински имот, е в полза на общината. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия право да владее и държи имота, което се засяга от заповедта. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалвания акт. При допуснато предварително изпълнение по силата на закона, съдебната практика приема, че се презюмира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Страната, която иска спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, трябва да докаже, че е налице обективна възможност да й бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, която да настъпи в резултат на нови обстоятелства – такива, осъществили се след издаването на акта. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства. В случая оспорващата нито е твърдяла наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, нито е представила каквито и да било доказателства за такива обстоятелства, обосноваващи настъпването на вреди от категорията на визираните в чл. 166, ал. 2 АПК. Още повече, предвид данните от преписката, съгласно протокол № 34/06.11.2024 г. на г-жа К. е предоставено друго жилище, действително по- малко по размер, но отговарящо на нуждите за настаняване на един човек, докато до този момент същата е била настанена в жилище с площ от 75 кв.м. при условията на сънаемателство с други лица, от което са произтичали непрестанни конфликти. Изложеното води до извод, че липсват предпоставки за спиране на изпълнението на допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Не се установява, че това изпълнение би накърнило значимо правата на С. П. К.- имуществени или неимуществени. Предварителното изпълнение не би я оставило и без подслон, предвид посоченото по-горе. Стигайки до противоположни изводи, административният съд е постановил материално незаконосъобразно и необосновано определение. То следва да се отмени и да се постанови ново по съществото на спора, с което искането за спиране бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение,