Определение № 9500 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1670/2026 г.

Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба на политическа партия (ПП) „Зелено движение“, представлявана от съпредседателя Т. Белев, чрез адв. И. Велов, срещу решение № 4 от 09.01.2026 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК е: 1) оставил без разглеждане като недопустима жалба с вх. № Ж-148/15.08.2025 г. от ПП „Зелено движение“, срещу решение № ВА-142/ПР/01.08.2025 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Варна за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на директора на РИОСВ – Варна за инвестиционно предложение за „Изграждане на жилищен комплекс „Сън Сити Резиденс –високотехнологичен парк“ и „Паркинг за моторни превозни средства“ в поземлен имот с идентификатор: 10135.5010.115, местност „Ески балар“, район „Аспарухово“, гр. Варна“, с възложител „Панорама Инвест“ ЕООД, гр. Варна; 2) прекратил производството по обжалване на решение № ВА-142/ПР/01.08.2025 г. на директора на РИОСВ – Варна за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на директора на РИОСВ – Варна за инвестиционно предложение за „Изграждане на жилищен комплекс „Сън Сити Резиденс –високотехнологичен парк“ и „Паркинг за моторни превозни средства“ в поземлен имот с идентификатор: 10135.5010.115, местност „Ески балар“, район „Аспарухово“, гр. Варна“, с възложител „Панорама Инвест“ ЕООД, гр. Варна. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение и в нарушение на Конституцията на Република България, както и със закона, както и с целите му. Оспорва извода на издателя на акта, че ПП „Зелено движение“ няма правен интерес от оспорването му. Моли оспореният акт да бъде отменен. Ответникът - министърът на околната среда и водите, действащ чрез процесуалния представител С. Николова, в писмено становище оспорва основателността на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение намира частната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна с правен интерес от обжалването против подлежащо на оспорване решение, което прегражда по-нататъшното развитие на производството. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред министъра на околната среда и водите е образувано по реда на дял втори, глава шеста от АПК, по жалба с вх. № Ж-148/15.08.2025 г. от ПП „Зелено движение“, срещу решение № ВА-142/ПР/01.08.2025 г. на директора на РИОСВ – Варна за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда за описаното инвестиционно предложение. Решение № ВА-142/ПР/01.08.2025 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, е издадено на основание чл. 93, ал. 1, т.1, ал. 3 и ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредба за ОВОС), чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), чл. 40, ал. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 4 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС), въз основа на представена от възложителя – „Панорама Инвест“ ЕООД писмена документация и искане с информация по приложение № 2 към чл. 6 от Наредба за ОВОС и чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредба за ОС, и получено становище от Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Варна. Решение № 4 от 09.01.2026 г. на министъра на околната среда и водите, е изхождащо от министъра на околната среда и водите, поради което е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 10, ал. 1, т.1 от ЗООС, в кръга на предоставените му правомощия и е действителен акт. С гореописаното решение министъра на околната среда и водите на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от АПК е оставил без разглеждане като недопустима жалбата и е прекратил производството по обжалване на решение № ВА-142/ПР/01.08.2025 г. на директора на РИОСВ – Варна. Министърът е изложил мотиви, че политическите партии не са субект, разполагащ с презюмиран правен интерес от оспорване на ненормативни административни актове, като не могат да бъдат подведени и не притежават белезите от легалната дефиниция за „засегната общественост“, съгласно чл. 2, § 5 от Орхуската Конвенция и § 1, т. 25 ДР на ЗООС, те не са "неправителствени организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право" (Конвенцията), нито са "екологични неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство" (ЗООС), не са сдружения, за да се счита, че са „засегнати или че може да бъдат, засегнати от вземането на решения за околната среда или че имат интерес от този процес“. Тези изводи на горестоящия административен орган са материално законосъобразни и се споделят от съда. Частният жалбоподател ПП „Зелено движение“ не е адресат на оспорения административен акт, също така не е обоснован правния интерес на политическата партия от оспорването му. В член 9, § 2 от Орхуската конвенция е предвидено задължение всяка страна да осигурява на членовете на заинтересованата общественост, които имат достатъчен интерес, или чието право е нарушено, достъп до процедура за обжалване пред съда на всяко решение, действие или пропуск в съответствие с разпоредбите на член 6, според които обществеността участва при вземане на решения, респективно в процедурата по тяхното обжалване, за разрешаване на дейностите, изброени в Анекс I. Според чл.9, §3 от Конвенцията, в допълнение и без ущърб на процедурите за преразглеждане, споменати в параграфи 1 и 2 по-горе, всяка страна осигурява на представителите на обществеността, които отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право, достъп до административни или съдебни процедури за оспорване на действия или пропуски на частни лица и държавни органи, които нарушават разпоредбите на националното законодателство, касаещо околната среда. Орхуската конвенция е ратифицирана от Република България със закон, обн. Д.в. бр. 91/14.10.2003 год., поради което е част от вътрешното право. От това обаче не следва безкритичното и автоматично признаване правото на съдебно оспорване на всеки субект, който се позовава на нея. Преценката е предоставена на националния съд, който е необходимо да разтълкува във възможно най-голяма степен относимите процесуални правила, за да се приведе административното или съдебното производство в съответствие с целта на чл. 9, §.3 от Конвенцията с оглед осигуряване на съответното лице възможността да оспори пред съд административното решение, което може да противоречи на правото на Европейския съюз в областта на околната среда. Предметът на дейност и целите, за които са създадени, не могат да обосноват правен интерес от обжалване на решения за околната среда. Политическите партии съществуват, за да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите (чл. 11, ал. 3 от КРБ) - чрез избори или по други демократични начини (чл. 2, ал. 2 ЗПП). Те на са част от неправителствения сектор, а са част от политическия живот в Република България. На конституционно равнище се дефинира същността и предназначението на политическите партии - те съдействат за формирането и изразяването на политическата воля на гражданите (чл. 11, ал. 3, изр. 1), организират разпокъсаните индивидуални мнения и идеи и ги превръщат в работещ канализиран волеви поток, който дава легитимност на избрания парламент и останалите държавни органи. Конституцията дори забранява други форми на сдружаване на гражданите - синдикати, сдружения с нестопанска цел, да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии (чл. 12, ал. 2), съгласно решение №1 от 12 май 2009 г. по конституционно дело № 5 от 2009 г. Нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон. Съгласно решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18 от 1995 г. гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, които нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон. В решението си Конституционния съд изрично е посочил, че за да подлежат тези актове на съдебен контрол с тях следва да бъдат застрашени или нарушени права или законни интереси. При съобразяване на обсъдената задължителна съдебна практика и изхождайки от спецификите на настоящия казус, съдът намира, че оспореното решение не създава права или задължения и пряко не засяга правната сфера на частния жалбоподател. Оспорващият не се явява адресат на административния акт, нито е страна в производството по издаване на решение № ВА-142/ПР/01.08.2025 г. на директора на РИОСВ – Варна. В този смисъл не засягат правата му, нито се създават неблагоприятни правни последици, които да обосноват наличието на правен интерес за търсената съдебна защита. Съгласно чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК жалбата се оставят без разглеждане, когато подателят й няма правен интерес от обжалването. При изяснена фактическа обстановка, правилно е приетото от горестоящия административен орган, че частният жалбоподател не е доказал пряк и непосредствен правен интерес от съдебно оспорване на издадения акт по ОВОС. Същият не е участник в производството по издаване на обжалвания акт и спрямо нея не се установява твърдяното в жалбата пряко засягане на интереси. С оглед изхода на делото и своевременно направеното с отговора на частната жалба искане за разноски в настоящото производство, на основание чл. 143 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Министерството на околната среда и водите следва да бъдат присъдени разноски в размер на 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), съставляващи евровата равностойност на 200 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение