Определение № 47 от 07.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5242/2016 г.
ВКСI гражданско отделение07.03.2017 г.докладчик Геника Михайлова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Г. Х. вх. № 76/ 02.02.2017 г. с искане по чл. 267, ал. 3 ДФЕС. Определението не подлежи на обжалване (аргумент от по-силното основание от чл. 629, ал. 2, изр. 2 ГПК). ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Г. Г. Х., ищец по исковете, по които е било образувано гражданското дело и жалбоподател по частната касационна жалба, по която е било образувано настоящото частно гражданско дело, с молба вх. № 76/ 02.02.2017 г. иска настоящият състав на Върховния касационен съд да сезира Съда на Европейския съюз (С.) с преюдициално запитване по процесуалноправния въпрос, повдигнат в изложението към частната касационна жалба, в духа на правата на частноправните субекти, произтичащи от правото на Съюза. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Конституцията, Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз (нова – ДВ бр. 18/ 2005 г). След изменението на върховния закон бе сключен Договорът за присъединяване на Република България и Република Румъния към Европейския съюз (обн. ДВ бр. 103/ 2006 г.). С присъединяването на Република България към Европейския съюз на 01.01.2007 г. правото на ЕС (първично и вторично) е пряк регулатор на обществените отношения на територията на страната. Договорите на ЕС поради ратифицирането и обнародването на Договора за функциониране на Европейския съюз (обн. ДВ бр. 101/ 18.12.2009 г, поправен бр. 47/ 22.06.2010 г, поправен ДВ бр. 17/ 28.02.2012 г.) (Договора от Л.), са част от правовия ред и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат (чл. 5, ал. 4 КРБ). Следователно директно от чл. 267, ал. 3 ДФЕС произтича задължението на националната юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, да отправи преюдициално запитване до С., като разпоредбите в глава 59 ГПК провежда нормата от наднационалния правен ред като част от вътрешните процесуални правила за разглеждане на гражданските дела пред националната юрисдикция. В случая обаче за настоящия състав на Върховния касационен съд такова задължение не произтича. Съображенията за това са следните: С определение № 366/ 24.12.2016 г. по настоящото дело не е допуснато касационното обжалване определение № 4341/ 19.08.2016 г. по ч. гр. д. № 582/ 2016 г. на Благоевградски окръжен съд, с което въззивният съд е оставил без уважение частната жалба срещу разпореждането на първата инстанция за връщане на исковата молба на Г. Х.. С определението на касационната инстанция, считано от 24.12.2016 г. и по аргумент от чл. 296, т. 3, пр. 1 ГПК е преустановена висящността на гражданското дело. Изложеното изключва една от предпоставките от чл. 267, ал. 3 ДФЕС - висящо дело пред националната юрисдикция към датата на постъпване на молбата с искане за преюдициално запитване. При тези мотиви, съдът
Цитирани разпоредби
5- чл. 296, т. 3 ГПК
- чл. 267, ал. 3 ДФЕС
- чл. 5, ал. 4 КРБ
- чл. 4, ал. 3
- чл. 629, ал. 2