Определение № 13986 от 23.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11926/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Снайпер БГ“ ЕООД, с ЕИК 204841270, представлявано от Т. К. К., чрез адв. М. Георгиева, срещу Определение № 1171 от 16.09.2024 г., постановено по адм. д. № 52 по описа на Административен съд – Габрово (АС - Габрово) за 2024 г. С обжалваното определение, след като е отменил протоколно определение от 13.09.2024 г. за даване ход на делото по същество, съдът е оставил без разглеждане предявената от настоящия частен жалбоподател жалба срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г. за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-2600/4792 от 15.01.2024 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и е прекратено производството по адм. д. № 52 по описа на АС – Габрово за 2024 г. Наред с това, „Снайпер БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на ДФЗ сума в размер на 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на обжалваното определение. Твърди постановяването му при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила – непровеждане на задълбочен анализ във връзка с датата на подаване на жалбата до съда, респективно неуказване на „Снайпер БГ“ ЕООД да представи доказателство, от което да е видно на коя дата жалбата е изпратена до съда. Позовава се на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прави искане настоящият съд да изиска справка от „Еконт Експрес“ относно това на коя дата е изпратен документът – жалба, ведно с товарителница. По така изложените в частната жалба съображения и след снабдяване с официална информация по поставения въпрос, частният жалбоподател моли отмяната на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването като насочена срещу съдебен акт, който прегражда развитието на производството по предявената жалба срещу акта на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е съобразил въз основа на разписка на л. 246 от административната преписка, че спорният административен акт е съобщен на „Снайпер БГ“ ЕООД, чрез представляващото го лице, срещу подпис на 19.01.2024 г. Приел, че предвид установения в закона 14-дневен срок за оспорване на акта, той е изтекъл на 02.02.2024 г. – петък, присъствен ден, а жалбата срещу него е подадена директно до съда чрез лицензиран пощенски оператор – „Еконт Експрес“ на 05.02.2024 г. При тези факти направил извод, че тя се явява просрочена и следва да се остави без разглеждане, а производството, образувано въз основа на нея да се прекрати. Аргументирал се, че не е налице абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. По тези съображения съдът постановил определението, предмет на инстанционна проверка сега. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилна е направената от първоинстанционния съд преценка за просрочие на оспорването пред АС – Габрово срещу акта на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд обосновано на доказателствата по делото е приел, че жалбата на “Снайпер БГ“ ЕООД е постъпила в съда на 05.02.2024 г., а спорният акт е бил връчен на адресата – настоящ частен жалбоподател, на 19.01.2024 г., тоест извън изтеклия на 02.02.2024 г. преклузивен срок за реализиране на правото на жалба срещу него до съда. Този срок е посочен съвсем коректно и в съдържанието на акта. Частният жалбоподател не оспорва редовното връчване на акта на 19.01.2024 г., така както този факт е бил възприет от АС – Габрово. Той не въвежда в частната жалба и твърдение относно датата, на която е изпратил жалбата срещу него в контекста на доводите си, основани на чл. 62, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Впрочем, той не е направил и твърдение, че подаването на жалбата не е сторено именно на 05.02.2024 г., а такова следва да се изведе имплицитно от искането му настоящият съдебен състав да изиска справка относно датата на подаването на документа от „Еконт Експрес“. Предвид това, неуказването от страна на първоинстанционния съд да бъдат представени доказателства относно датата на изпращане на жалбата до съда, в случая не може да бъде преценено като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е основание за отмяната на обжалваното определение. Възражение относно неспазване на срока за оспорване е направено от ответника още в съдебното заседание, провело се в АС - Габрово, на 13.09.2024 г. Както се посочи обаче, частният жалбоподател не въвежда твърдение, че е подал жалбата до съда в установения в закона срок, изтекъл на 02.02.2024 г. и кога конкретно е станало това. По тази причина недължимо е и изискването на справка от настоящия състав за установяване на факт, който не е въведен като спорен по делото. Впрочем, във властта на „Снайпер БГ“ ЕООД е било да представи към частната жалба такова доказателство, от което да се установи датата на подаване на жалбата срещу спорния административен акт, като се снабди с документ от „Еконт Експрес“, който касае него, респективно, че подаването е в срока, преди правото му на жалба да се погаси. Такъв документ не се съдържа като приложение към частната жалба. Предвид изложеното, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд за просрочие на оспорването, предявено от "Снайпер БГ" ЕООД, срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г. за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-2600/4792 от 15.01.2024 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. Следователно, като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, образувано въз основа на нея, съдът е постановил правилен съдебен акт. Не са налице релевираните в частната жалба пороци за неговата отмяна. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо, предл. първо АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение