Решение № 7759 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9084/2011 г.

Решение № 7759 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9084/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стоян Василев чрез процесуалния му представител срещу решение № 594/9.05.2011 г., постановено от Административния съд в гр. Бургас по адм. д. № 1170/09 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Стоян Василев против РА № 020900461/28.05.2009 г. на орган по приходите при ТД - Бургас в частта, в която е потвърден с решение № РД-10-173/23.07.2009 г. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 3490 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Поддържаните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се и разноски. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ" - Бургас не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е бил РА, индивидуализиран по-горе, в частта, в която на ревизирания субект е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 110 467,17 лева и лихва върху него в размер на 17714,85 лева и в частта, в която му е определен ДДС за периода 1.01.2007 г. - 31.10.2008 г. в размер общо на 16 208,33 лева и лихва за забава върху това задължение в размер на 2965,95 лева. Обжалваните данъчни задължения са определени от органа по приходите в резултат на следните установени обстоятелства: през 2007 г. лицето е получило доход освен от трудово правоотношение и от продажбата на недвижими имоти, който доход (вторият)не е декларирал. Доходът от продажбите на недвижимите имоти и вещното право на строеж за отделни обекти от сградата (в УПИ VI-38 кв. 31 по плана на гр. Приморско) е установен от органа по приходите след като е допусната експертиза, която да определи пазарната цена на продаваните части от сграда и право на строеж и пазарната стойност на разходите за СМР за построените сгради. Във връзка с установените продажби на недвижими имоти, тяхната периодичност, органът по приходите е приел, че ревизираното лице извършва стопанска дейност без да е регистрирано като едноличен търговец. Определеният ДДС е за извършените продажби на недвижими имоти - апартаменти и гаражи. В хода на обжалването на РА, жалбоподателят е развил конкретни възражения относно определения доход от 461 367,33 лева, който е половината от дохода, получен от продажбата по нот. акт. № 177/6.03.2007 г., с който жалбоподателят и съпругата му са продали на свързано с тях лице "Лилия имоти " ООД идеални части от недвижим имот и право на строеж за отделни обекти от сградата, за сумата от 5000 лева. Възражението на жалбоподателя в жалбата му до съда е, че към момента на изповядване на сделката не е имало недвижим имот, който да бъде прехвърлен, а единствено е учредено право на строеж, както и че не отговарят на действителността твърденията, че сградата била построена. Административният съд след анализ и преценка на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че констатациите в РА по отношение на задълженията за 2007 г. не са оборени от жалбоподателя. Съдът е дал вяра на експертизата, събрана в хода на ревизионното производство, а не на съдебните експертизи (единична и тройна). Посочено е, че методите на оценка са адекватно подбрани от експерта в ревизионното производство, както и че експертът е отчел в заключението си, че освен прехвърлянето на правото на строеж, на място вече е започнало и реалното извършване на СМР по сградата. Съдът не е кредитирал тройната съдебно-оценителска експертиза, посочвайки, че тя е извършила оценка единствено на правото на строеж, но не е отчела обстоятелството, че към момента на извършване на сделката, СМР вече са започнали, както и че използваните аналози не дават реална представа за действителната цена на правото на строеж. С оглед презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК съдът е кредитирал заключението на експерта в ревизионното производство, доколкото основанията за прилагането на особения ред по ДОПК за извършване на ревизията са установени по несъмнен начин. В частта по ЗДДС съдът е определил като спорно единствено обстоятелството за наличието на предпоставките за третирането на Стоян Василев като данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. Отхвърлени са възраженията на жалбоподателя, че сделките по продажби на недвижими имоти нямат редовен характер, нито пък са извършвани по занятие. Съдът е отчел извършените множество продажби от Стоян Василев през ревизираните данъчни периоди на 2007 - 2008 г. Посочено е, че жалбоподателят е извършил значителен брой сделки, които са извършвани редовно през продължителен период от време и представляват независима икономическа дейност, от която Стоян Василев е получавал редовен доход. По тези съображения, съдът е преценил като законосъобразна служебната регистрация по ЗДДС на жалбоподателя и облагането с ДДС на сделките, извършени по занятие. Обжалваното решение е правилно. Съображенията на съда, обосновали крайния резултат са аргументирани и съответстват на събраните по делото доказателства. Основателно, съдът не е кредитирал изслушаните по делото съдебно-оценителски експертизи. Единичната експертиза е констатирала обстоятелства, които са ирелевантни за конкретния спор. По делото не е било спорно, че с въпросния нот. акт не са продавани готови обекти. Спорът се е свеждал до това, дали към датата на изповядване на сделката са били извършени определен обем СМР и с прехвърлянето на правото на строеж за определени обекти от сградата са прехвърлени и резултатите до този момент от строителната услуга за тези обекти и общите части на сградата. Извършването на определен обем СМР по изграждането на сградата към датата на изповядване на сделката се установява от представените по делото строителни книжа, а и от констатациите на единичната експертиза. Тройната съдебно-оценителска експертиза не отчита и не съобразява това обстоятелство, поради което правилно не е кредитирана от съда. При липсата на данни по делото, които да опровергават констатациите в РА, съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК съобразявайки и приемайки за доказани тези констатации. Решението на административния съд е резултат на подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, преценката на които е извършена съобразно установените в ГПК правила за това. В резултат на този анализ съдът е формирал обосновани и верни изводи, които са и обусловили крайния резултат от спора. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд